Пол: мъж. Възраст: 15-34 години

Страшни климатични аномалии се случват напоследъка /така казваше бившата ми козметичка/ в България и правят чудеса. Метеоролозите регистрират температурни рекорди всеки божи ден, тук цъфнала вишна, там вързала пшеницата или каквото там прави всяка уважаваща себе си пшеница.

Сашо дори видял 1 /един/ брой муха в хола си тази сутрин и според неговите и общонародните поверия лятото идвало, въпреки че за мен една муха лято не прави. Дори брат ми в далечна Япония /тя е различна от близка Япония/ сподели, че било твърде топло и пил бира на теферич. Не знам как е теферич на японски, май и той не знае, но това не му пречи да си пийва бирата навън.

Разбира се, атмосферните условя спомагат за разпространението на най-различни гадове из въздуха, предимно бактерии и вируси, които ти се въвират в носа и докато усетиш, вече имаш стотина градуса температура и кръвно три хиляди на две хиляди.

Освен това се развивали пневмонии, а пневмониите удряли в сърцето, бъбреците и мозъка /ако имаш такъв/ или и трите едновременно, което, съгласете се, е доста несимпатично.

И мен, естествено, ме стегна сърцето. Физически. Стяга и не пуска, много се уплаших, прочетох всичко за заболяванията на коронарните съдове, аритмията, невралгията и други подобни. Реших, че имам всичко от изброеното - понеже съм ларж и не мога да имам само едно-едничко нещо.

Изпих едно шише валериан с глог и мента. Сърцето не ми мина, само дето паднах като отсечен дъб от Натура 2000, а котката ме близа цяла нощ по шията и устата и сутринта приличах на цедка, пълна с косми.

Като се изчистих от козината, отидох на лекар, при личния ми такъв. Новичък ми е, за първи път го ползвам, затова се издокарах, да ме запомни с добро. В чакалнята – мама с дете, което хрипти като задавен с риболовно влакно пеликан, а мамата му тъпче сандвич със салам в устата и полива угощението с розов чай от машината.

До мен – леля на средна възраст. На нея никой не й тъпче сандвич в устата, но и не би могъл – жената кашля повече, отколкото диша, и, честно казано, се замислям дали да не извикам представители на Гинес да я снимат и запишат преди да се е гътнала от задавяне. Аз седя скромно, не кашлям, не кихам, не пия чай.

Моят доктор не идва, обаче влиза психиатърът. Има ли за мене, вика, а аз се изкушавам, щото не е като да няма от какво да му се оплача, но решавам, че сърцето е по-важно - ако спре, ще е необратимо. Ако изкукам, пак ще е необратимо, но поне онова ще тупа ритмично. Продължавам да чакам, иде сестрата, най-накрая и лекарят.

Лелята влиза, кашля пред лекаря 5 минути, и си тръгва по живо, по болно. Той отваря вратата и ме кани официално да вляза. Здрасти, вика, какво има.

Имам инфаркт, казвам убедено, а той ме гледа и кима. На колко съм била години, аз споделям, той вика - събличай се.

Хъхъ, казвам, ама сега да не получите и вие инфаркт, че много ще ми дойде. Че миналата година имаше такъв случай, аргументирам се аз – шефът на една позната получи сърдечна криза, щото жилетката й се спраска пред него. Много кофти ги плетат в последно време, а после ходи обяснявай, казвам аз и почвам да съжалявам, че не минах първо през психаря.

Чичо доктор обаче е печен, сяда и почва да ме слуша как съм дишала. Май му хареса. Прави ми ЕКГ, а апаратът, дето плюе бележките с диаграмите, твърди, че съм мъж на възраст 15-34. Отдавна имах съмнения, но това поне обяснява някои неща. Виж, с възрастта се справи горе-долу добре. Джипито казва, че нищо ми няма. Била съм влюбена.

Казвам му, че не съм, по-скоро съм разлюбена, имам си лични драми. Тогава, вика, си си разтегнала трапецовидния мускул. Да, това е по-възможно, казвам, мерси много, чао и да сте жив и здрав, даже насмалко да го целуна, но се въздържах, че сестрата ме гледаше осъдително, дето й изхабих гела за кардиограмата.

Сърцето не ми мина веднага, както се сещате, но изпитах известно облекчение. Емоционално, горкичкото, не е съвсем на шест, но, както казва шефът ми, на тази възраст не сме били разбирали, че такива истории са много банални. Любовните демек. Заклех го да мълчи и се замислих дали да не ида при доктора да ме преслуша пак. Хубаво беше. Колегите пък се обединили да ме разсейват и да ме дундуркат насам-натам за разнообразие.

И по този повод снощи една колежка ме влачи на коктейл. Тя самата е развъдник на акари и подсмърча като кон на Пржевалски, страдащ от тежък фарингит, обаче в името на социалния живот чуждите тела в носоглътката бяха пренебрегнати. Пихме вино и гледахме картинки, но само на ферментирало грозде не се живее. Колежката се извъди гладна и я пуснах на лов, да събере малко от насъщния, оставен любезно от домакините. Като се върна, довлече и гъби, пълни с гювеч или някаква яхния.

Беше много гладна – това обяснява самоотвержения й опит да си натъпче пълнената печурка в трахеята, с все гювеча в нея. Не успя, естествено, и се отказа. Само царевицата, намазана по очилата й, показваше, че е имало борба на живот и смърт. Поне ме разсмя, а и сърцето ми мина. Сигурно от виното, не вярвам яхнията да е била лековита.

После  се сетих за мое отдавнашно другарче, което от години живее в Атина. Казва се Венци, ама е тежко погърчен и другото му название е Стефанос. Много държи да му викам така, иначе се дразни. Аз пък се дразня, като ми вдига телефона и ми вика „Не“.

Ще ми говориш на български, му казвам, а той – е, влязохте най-накрая в Европа, „сега сте много хубаво, нали“. Изключително, викам, сме хубаво. По-хубаво нивгаш не сме били, а той се хили саркастично и кашля като каруцар, защото откак живее там, пропуши чутовно. И на тях не им е лесно.

А сега вече нищо не ме боли. Сигурно щото съм мъж на възраст 15-34. И само се радвам на времето, и гледам напъпилите храсти в двора на Милен Велчев, като минавам оттам. Той живее на улицата, където работя. Аз не работя на улицата, просто минавам по нея.

Много е хубава и е пълна със стари сгради, които падат от само себе си и от тях остават само стени със стърчащи арматурни железа. Обаче напъпилите храсти заглаждат гледката, така че да е жив и здрав Велчев, че си е посадил люляци в двора. Както споменах в началото, аномалиите в климата правят чудеса. Даже сърца лекуват.

Още от мен