Поредният Мариус

„Великолепният рогоносец“ е поредната постановка на режисьора Куркински
20 окт 2008 17:05,
5
Поредният Мариус
Снимка: Малък градски театър "Зад канала"

В пресконференцията за новия си режисьорски опит Мариус Куркински, с нещо между твърда и умолителна интонация каза, че му се иска „Великолепният рогоносец“ да е поредната му постановка.

Явно уморен от бясната критика и пресиления интерес, неизменно съпътстващи неговите спектакли, той напомни, че никой творец не може с всеки опит да влиза в учебниците.

Разбира се, Мариус има право на пореден проект, още повече че и без това рядко режисьорските му опити се посрещат с фанфари.

Фанфари няма да съпровождат и новата му постановка, която откри сезона в театър „Зад канала“.

„Великолепният рогоносец“ на Фернан Кромелинк привидно е класическа лирична драма, която обаче се счита и за един от предвестниците на модерния абсурдизъм.

Типичното за автора превръщане на човешки слабости в ужасяващи обсесии тук се случва с ревността. Тя тормози Бруно – влюбен до лудост (буквално) в младата си жена, който решава, че единственият начин да не я ревнува е да я накара да му изневери пред очите му.

В спектакъла играят младите актьори от театъра, от които в главни роли – прекрасната Христина Караиванова и току-що завършилият НАТФИЗ Александър Кадиев.

В най-ярки пък са Антоний Аргиров, Евгени Будинов, Стоян Младенов, Александър Димов.

И за да не изпадам в излишни подробности – всички играят прекрасно, дават всичко от себе си, а това изобщо не е малко.

Защото „Великолепният рогоносец“ е изключително тежък актьорски спектакъл. Първата му част се случва на напрегнат пресилено театрален забавен каданс - като в сън, който изобщо не се преструва на реалистичен.

Всяка дума се казва с необходимото внимание и застинала физиономия на последната сричка.

След това бавно (за над 2 часа) динамиката се увеличава.

Монолог след монолог Александър Кадиев (който почти постоянно е на сцената) минава светкавично с голям разход на енергия от едно крайно състояние в друго, карайки ме да се чудя как изобщо издържа на цялото крещене, потене и пълна физическа и психологическа мобилизация.

Най-вероятно достигането на това състояние е подтикнало него и режисьора да минат по лесния път, по който играта да напомни изпитаните от Мариус жестове и интонация, които лесно могат да бъдат прочетени като имитация.

Самата естетика на постановката е типична за Куркински – особено с уговорената от пресилената театралност условност на случващото се и с комичното едновременно показване и казване на репликите.

Жената като собственост на мъжа, кръвта, която съпътства любовта и колебанието между ирония, скеч и сериозност пък хвърлят прекия мост към "Укротяване на опърничавата".

Онова, което този път ме изненада, е, че голяма част от режисьорските решения, поне за мен, бяха абсолютно нечетивни и неразбираеми. И имайки предвид, че Мариус анализира и мисли всичко до секунда и милиметър, може би щеше да е справедливо да поискам разговор с него след постановката.

Съзнателният ми отказ от тотално разнищване на идеята дойде от правото на поредност, с което започнах.

Затова, последно, макар новата постановка на Мариус Куркински „Великолепният рогоносец“ да е прекалено дълга, неясна и на места – повтаряща предъвкани решения, тя има място както в софийския афиш, така и в биографията на режисьора и актьорите.

Можеш да я гледаш на 27 октомври (понеделник), 19,00 в Малък градски театър „Зад канала“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


5
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
0
 
! Отговори
Noq^ преди 15 години
Егати... може да се коментира под рецензия на авторката. Това отдавна не е било.На мен постановката ми хареса и Сашо Кадиев е изумителен. Много по-силен и убедителен отколкото в "Укротяване на опърничавата". И това за имитацията на движения и мимики тип "Мариус" - то не е от вчера. Във всичките му постановки е факт. Очевидно е, че ТОЙ ги кара, а не ТЕ го имитират. Така че това е съзнателен похват, а не неволен дубликат.
3
0
 
0
 
! Отговори
horacio преди 15 години
Мен пък ми напомняш за e*ati katarzisa..
2
0
 
0
 
! Отговори
horacio преди 15 години
Мен пък ми напомняш за едни от най-ярките моменти в живота!
1
0
 
0
 
! Отговори
Gosho Sexa преди 15 години
Елена, влюбен съм в теб!