Когато на 3 януари при атака с дронове, наредена от Доналд Тръмп, беше убит генерал Касем Солеймани, се даде начало на криза, която изглежда скоро няма да бъде разрешена.

За късмет напрежението, провокирано от САЩ с убийството на Солеймани не прерасна във война. Засега.

В този ред на мисли се наблюдава деескалация на напрежението, но нито един от основните фактори, довели двете страни на ръба на войната, са се променили.

Кризата може и да се е успокоила, но е далеч от своя край.

Деескалацията е само временна

Онова, което много експерти и анализатори виждат като деескалация не е нищо такова. Лидерите на Иран, шокирани от убийството на Касем Солеймани, сториха каквото можаха, за да отвърнат на удара. Иран искаше да отговори, удряйки цели на САЩ и държеше да е ясно кой е отговорен за удара. Така Иран изстреля балистични ракети от собствената си територия.

Това решение си има своите политически и практически недостатъци. Целта беше да се направи нещо бързо. Отговорът обаче не беше балансиран и със сигурност не започна война, пише Джонатан Маркус за BBC.

Сметката, както много ирански говорители заявиха, не е приключена.

Някои анализатори смятат, че признанието на Иран за свалянето погрешка на украински цивилен самолет е още едно от усилията на Техеран да успокои напрежението. Това също е грешка.

Естественият отговор на Иран беше да отрича каквато и да била своя роля в инцидента. Но когато САЩ заяви, че разузнаването има доказателства за обратното, когато и украинските разследващи намериха доказателства за удар от ракета и дори независимите разследващи също подкрепиха версията, че самолетът е свален, Иран нямаше друг избор, освен да смени тактиката.

И наистина, веднага щом булдозери започнаха да разчистват мястото, където самолетът се разби, стана ясно, че Иран е напълно наясно със случилото се. Дори и да е имало каквото и да е подозрение, че това е инцидент, то това дава на властите повод да оставят останките непокътнати.

Признанието на страната е по-скоро свързано с вътрешнополитическите проблеми. Едва преди месеци по улиците на големите градове в страната имаше протести против корупцията и лошото състояние на икономиката.

Протестите обаче много бързо се подновиха. Прикриването на факта, че Иран е свалил украинския самолет е по-скоро damage control от страна на Техеран, отколкото стъпки за деескалация на напрежението със САЩ.

Политиката на САЩ не се променя особено

Защо САЩ уби Касем Солеймани и се опита да неутрализира друг ирански ръководител в Йемен? Вашингтон твърди, че действията на Пентагона са били в защита на интересите на САЩ и предотвратяване на сериозна атака.

Този аргумент не е твърде убедителен за анализаторите или критиците на Доналд Тръмп във Вашингтон.

По-скоро атаките са опит да се установи линия на възпиране. В краткосрочен аспект това може и да проработи, а Иран ще трябва да осмисля бъдещите си действия много внимателно.

Президентът Доналд Тръмп обаче дава двусмислени сигнали - едновременно заплашва Иран с унищожение, но и дава да се разбере, че иска САЩ да излезе от Близкия изток. Той обаче сякаш го вижда като проблем на някой друг. Това неизменно ще се отрази на сигналите за възпиране.

САЩ ще продължи да блокира иранската икономика, но и не кани Техеран на масата за преговори. Вместо това Иран е окрилен за ответен удар.

САЩ едновременно искат да покажат мускули пред Иран и да намалят присъствието си в региона. Не може да получат и двете.

Стратегическите цели на Иран остават непроменени

Икономиката на страната може и да се пропуква и много от гражданите да са недоволно от това, но все пак това си остава "революционен режим".

Аятоласите няма просто внезапно да се откажат от властта. Групировки като Революционната гвардия на Иран са изключително силни. Отговорът на атаката срещу Солеймани беше да се укрепят у дома и да отвърнат на удара. Това ще продължи.

Стратегическата цел на Иран е да изтласка САЩ от региона, поне от Ирак и всъщност може би е по-близо до това, отколкото беше преди убийството на Солеймани.

От гледната точка на властите в Техеран, политиката им е имала много успехи. Режимът на Башар Асад в Сирия беше спасен, Иран отвори и нов фронт в Израел, има значително влияние в Иран.

От друга страна, заради противоречията в политиките на Доналд Тръмп, съюзниците на САЩ в региона се чувства изоставени. Саудитска Арабия установи диалог с Техеран, макар и не на високо ниво, Турция установява нови връзки с Русия. Само правителството в Израел изглежда смята, че убийството на Солеймани е знак за ангажираност в Близкия изток на Доналд Тръмп.

Те може и да останат разочаровани.

Вътрешни междуособици и нестабилното икономическо състояние на страната може да принуди Революционната гвардия да усили натиска срещу САЩ.

Противоречията в позицията на Ирак

Знакът за изход на войските на САЩ, базирани в Ирак, свети все по-ярко и силно от всякога.

Правителството в Ирак е в криза, преминало през серия протести, като много други в района. Много хора са недоволни и с присъствието на САЩ, и с влиянието на Иран.

Необвързващ парламентарен вот постави на дневен ред изтеглянето на американските войски. Това не значи, че американската армия утре ще се изнесе, но ще е нужна умела дипломация, за да ги задържи там.

Вместо това Тръмп заплаши, че ще замрази сметките на иракското правителство в американски банки, ако те принудят армията на САЩ да се изтегли.

Присъствието на САЩ в Ирак е от значение. Когато съюзническите сили започнаха битката с "Ислямска държава" в страната изглеждаше сякаш поемат дългосрочен ангажимент. Когато халифатът падна се очакваше американската армия да остане там за период от три години.

Ако обаче те бъдат изтласкани от региона ще е по-трудно да се възпре възраждането на "Ислямска държава", но и ще остави по-уязвими базите на САЩ в Сирия, тъй като те са силно подкрепяни от колегите си в Ирак. Дебатът дали САЩ да се изтеглят от района тепърва започва. И ако САЩ го изгуби, Иран най-вероятно ще спечели.

Оцеляването на ядрената сделка е под въпрос

Корените на този проблем могат да бъдат проследени до май 2018 г., когато администрацията на Доналд Тръмп реши да се изтегли от ядрената сделка с Иран. От тогава насам САЩ прилагат максимален натиск върху икономиката на Иран, а от своя страна Техеран започна да нарушава договореното по сделката.

Дори и тя да не е напълно умряла, единствената причина, поради която сделката е все още жива е фактът, че никой друг, освен Тръмп, не иска да види нейния провал. Освен ако нещо не се промени, то това е началото на края.

Сделката е от значение. Преди нея имаше реален риск от война, с реална опасност Израел (или САЩ и Израел) да нападне ядрената инфраструктура на Иран.

Техеран ще се опита да поддържа сделката жива възможно най-дълго, но всичко това е удължаване на агонията. Няма начин, въпреки европейските усилия, да се отслаби икономическия натиск върху Техеран. В някакъв момент споразумението ще стане невалидно, а междувременно Иран ще спринтира към сдобиването с ядрена бомба.

Каквото и да се случи обаче с ядрената сделка, политиката на Доналд Тръмп отново въвлече САЩ в Близкия изток, когато политиката за национална сигурност на САЩ се стремеше към излизане от района.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase