Земеделец: Никога България не е имала толкова много зърно на склад

Ще бъдем свидетели на фалити на много земеделски производители, предупреди той
Обновена: 21 апр 2023 20:46 | 21 апр 2023 20:39, Анисия Иванова
244
Земеделец: Никога България не е имала толкова много зърно на склад
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Решението на българското правителство да затвори временно пазара за над 20 вида стоки с произход от Украйна е безвъзвратно закъсняло. Временна забрана по никакъв начин няма да повлияе на пазара и на цената. България в исторически план никога не е влизала в нова жътвена кампания с такъв преходен запас от стока. Такава волатилност в цената на пшеницата също никога досега не е имало. В момента цената в България е около 400-420 лв. и по никакъв начин не може да покрие производствената себестойност. Това каза Борислав Петков, земеделски производител, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Към момента близо 4 милиона тона пшеница стоят в складовете, а очакваме нови между 5,5 и 6 милиона тона, които ще дойдат от реколта 2023 година.

Слънчогледът е по същия начин - почти цялото произведено количество от реколта 2022 година е налично в складовете. "Ако тази стока остане по складовете, това ще бъде изключително опасно”, подчерта Петков.

Големият запас от зърнени култури предполага големи проблеми в сектора, включително и фалити на земеделски производители. "Тази година ще бъдем свидетели на фалити и прекратяване на дейността на много земеделски производители”, прогнозира събеседникът.

Междуфирмената задлъжнялост и кредитната задлъжнялост на компаниите в този сектор е изключително висока.

Досега не се е случвало такова нещо, никой не е подготвен за такава ситуация и не е ясно къде ще се съхранява тази продукция. Складовете на големите търговци също са пълни, а нямаме износ, но дори и това да се случи - заради капацитета на българските пристанища няма как да изнесем 2-3 милиона тона за по-малко от месец, обясни Петков.

Коментирайки твърдението на последното редовно правителство, че ще закупи 1,5 милиона тона пшеница, събеседникът посочи, че не е бил купен и един килограм.

"Шумът беше голям...Хората, които обявиха това нещо, нямаха представа какво е милион и половина тона, колко място е необходимо за това съхранение и каква логистика трябва, за да можеш да изкупиш 1,5 милиона тона пшеница”, каза Петков.

Той сподели, че още при първите коридори, през които влезе продукция от Украйна, е станало ясно, че това не са транзитни коридори, а типична търговия със стока, която е с нулево мито и такси.

"Нито държавата ни, нито Европейският съюз следяха складовите наличности на земеделските производители и фактът, че те не намаляват и продукцията не може да бъде продадена за сметка на украинската, която влизаше безразборно и се продаваше вътре в ЕС макар идеята за тези транзити коридори беше тя да отива в страните от Третия свят”.

Износът на зърно от Украйна трябва да бъде регулиран и да не остава в ЕС. Няма как да се конкурираме с украинското производство при положение, че в момента то е субсидирано от всички страни – те получиха семена безвъзмездно от определени компании, получават дизелово гориво безвъзмездно, разказа Петков.

С оглед на сегашната ситуация в сектора събеседникът посочи, че има два варианта за справяне с проблемите. Първият вариант е Европейският съюз да компенсира финансово за пропуснатите ползи и загуби, които търпят земеделските производители. "Не говорим само за зърнопроизводството, говорим и за производителите на мед, на яйца и на всички онези стоки, които българското правителство забрани за внос следващия месец и половина”, каза гостът.

Финансовото компенсиране трябва да е адекватно, а то може да е такова тогава, когато българските власти отидат в Брюксел и сложат на масата реалната сметка и аргументите за това. Иначе ще бъдем свидетели на това, което видяхме миналата седмица, когато Европейската комисия обяви помощта, която ще даде за българските земеделски производители в размер на 16  милиона евро. Това е по-малко от един лев на декар, което не кореспондира с реалността, категоричен бе Петков.

Другият вариант е българската държава по най-бързия начин по дипломатически канали да прави директни договорки с определени държави, които са консуматори на пшеница и слънчоглед, за да може част от тази продукция, която е налична в момента, да бъде изнесена и продадена на добра цена.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


244
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
211
0
 
1
 
! Отговори
фирми с ниски заплат преди 1 година
Според неолибералните десни догми на буржоазните икономисти, безработицата трябва да движи заплатите на долу или нагоре. Ако в едно село има 10 безработни, там заплатите трябва да падат докато тези безработни си намерят работа. ПАЗАР НА ТРУДЪТ!?? Но бизнесът не продава - не сваля цените до нула за да продаде. Враца голяма безработица но БВП на зает е по-високо производителност на трудът, спрямо други градове с по-ниска безработица, и имат висока средна заплата. Живот за фирми чрез ниски заплати?
210
1
 
3
 
! Отговори
Неясно е преди 1 година
Защо всички ние трябва да компенсираме неудачните бизнес решения на зърнарите. Когато зърнарите печелеха,това бе тяхна печалба,сега като губят,от алчността си,загубата е за всички нас . Не е справедливо. Ако взема кредит и фалирам, някой ще ми помогне ли ?
209
3
 
0
 
! Отговори
Иванов преди 1 година
Както писах на няколко пъти продавайте го по скъпо на македонците ако те не искат на някоя бедна африканска държава нали там има глад какво се вайка още правителството
208
2
 
3
 
! Отговори
Защо? преди 1 година
Защо тогава пшеницата е 80 ст. килото ,а не 40ст. ?
207
1
 
1
 
! Отговори
Баланс преди 1 година
Най вероятно ще има редуциране на ренти и по малък данък печалба . Съответно по ниски доходи за собственици на земя и без увеличение на някои заплати и пенсии .
206
0
 
12
 
! Отговори
До Ръ преди 1 година
Много зърно, скъп хляб! Никаква логика!
205
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Когато фалира една средностатистическа фирма с дейност Х , поради липса на реализация на продукция, липса на оборот, и т.н. никой, ама никой не пита собственика как е как ще я кара освен банки и данъчни задължения... Сега какво верно трудно е в земеделието и животновъдството, но нека има някаква солидарност... Стока имат, дотации имат, милиони имат повечето добри стопани, ще изкарат някой друга нулева година, като във всички търговски сектори
204
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Продавайте мерцедесите и дворците които си настроихте!
203
3
 
17
 
! Отговори
Икономист преди 1 година
Тая година няма да купите Мазерати и любовниците от 5 ще станат 3. Няма да ви мисля и вас червени зърнарски изч***дия.
202
2
 
14
 
! Отговори
гост преди 1 година
спекулати земеделци мафиоти, чакахте цените яко да се вдигнат за да започнете да продавате а сега ще гризнете дръвчето
201
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До Анонимен 214 - Корекция - тая гониа няма НОВО бетли. Ще трябва си кармае със стария модел ... 2 години е вече. АМа няма лощо -другите зърнари и те са на тоя хал.
200
0
 
9
 
! Отговори
Joe преди 1 година
Тя, Лакомията, винаги избива през някое отверстие :-))) Свиха ви номера,че ще продавате на тройни цени. Ревете сега,все ми е тая!
199
0
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Тая година няма Бентли.
198
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Чакат да се вдигнат цените. Пак ще вилнее спекулата.
197
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Кака така на следващият ден след началото на войната в Украйна олиото стигна 6 лева литъра?Помните ли ония промоции в един от магазините дето хората се бутаха за олио по 4 лева литъра?Вдигането на цените е спекулативно!Но спекулантите у нас няма кой да ги санкционира!
196
0
 
9
 
! Отговори
въпрос преди 1 година
Украинското зърно се транспортира на хиляди километри и пак да е по евтино от нашето. Защо?Не се заяждам,но нямам отговор на този въпрос.
195
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ако бяхте умни щяхте да го преработите на брашно, тесто или някакъв друг краен продукт и да го изнесете на по голяма печалба! Ама не сте! Умни имам в предвид!
194
2
 
18
 
! Отговори
Знайко преди 1 година
В земеделският бранш съм от 1992г. Нито ще фалира бранша нито ще останем без хляб. Случващото се се обяснява с една дума ЛАКОМИЯ. Имаше по жътва цени над 600лв./тон за пшеница и 1200лв./тон слънчоглед,защо не продаваха? Рентите бяха 80-100лв./дка. Защо трябваше наема на земя да стане най-големият разход в производството? Сега ще се понесат последствията. Дано малко да се посмирят производителите. И да не чакат цени 2лв за слънчоглед и 1лв.за пшеница. Каквито бяха мераците 2022година.?
193
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Помощ 1лв на декар + субсидия + продаденото на колкото и ниска цена да е, в началото на статията пишеше 40-45 стАко гибсъберем колко прави
192
1
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
С две думи понеже цените си стоят значи печалбата е в последния производител и в по следния прекупвач и и търговеца. Държавата да ги обложи с данък надценка . Това е толкоз просто и логично.