Името й не означава нито пустиня, нито захар. Честно казано, така и не запомних какво е, но ако отразяваше нейната същност, щеше да е усмивка или духовитост.

Защото Сахар е от хората, които сташно бързо заразяват с добро настроение, при това – не лекомислено и хвърковато, а интелигентно и добронамерено-иронично.

Разговорите с нея са удоволствие – заради богатия й речник (който личи дори на английски), дълбоките мисли и искреността.

Затова няма да ви бавя още и ще ви предоставя един такъв – за последния й филм и идеите, които в живота на режисьора са доста важни...

Твоят последен филм Life Is A Point ot View очевидно има много общо с идеите ти за смисъла на живота. Каква точно е връзката?

Да, смисълът на филма за мен самата е да покажа собственото си виждане, че начинът, по който гледаш на живота, е и начинът, по който той ще ти се случва.

Ако си оптимист, животът ти ще бъде по-богат, по изпълнен с хубави неща, по-добър. Ако си песимист – сори, губиш.

Как илюстрираш идеята?

Чрез една ситуация, която се превръща в сюжетна линия.

Филмът разказва за двама стари хора в болница. Те не могат да напускат леглата си, но само едно от двете е до единствения прозорец в помещението.

Единият от старците е заядлив, нещастен, потънал е в самосъжаление, което външно проявява като агресия и негативно поведение.

Другият е далеч по-спокоен, жизнерадостен и забавен и прави много неща – рисува, чете и и изобщо – има доста богат вътрешен живот.

Как се случва сблъсъкът?

Предпоставката е, че леглото на готиния дядо е до единствения прозорец.

Бавно той започва да помага на другия да се завърне към живота. Използва прозореца и разказва забавни истории – всичко, което вижда през него.

После другият започва да му завижда, защото историите са така увлекателни, че самият той иска да ги преживява.

Така една нощ човекът до прозореца е много болен, изпада в криза и не може да стигне алармения бутон. Другият пък се разколебава дали да сигнализира - толкова много иска мястото до прозореца.

Колебанието коства живота на забавния човек, което, естествено, води до преместването до прозореца на заядливеца.

И това, което той вижда отвън, се оказва... една безкрайна стена – неговият скъпоплатен урок в живота.

Как ти хрумна историята? Ти си и сценарист на филма...

Историята всъщност е нещо като градски фолклор с поуки – като онези истории, които се разпространяват между хората, но никой не знае дали са истина, или не.

Но тя е много близка до моята гледна точка за живота. И всъщност е много готина. Исках да я филмирам и да я използвам за нещо като пропаганда на собствените си виждания, ха-ха. Мога да го правя чрез киното.

С какво се занимаваш, когато не снимаш пропагандни филми?

Работя в списание в Тел Авив. Редактор съм на културната секция. Което пак си е пропаганда.

Киното обаче също ми е страст – учих 4 години режисура и всъщност избрах точно това, защото вече познавах колко мога да постигна с писане.

Исках да снимам, защото имам какво да кажа и това е един от най-силните начини. Ако един филм е направен правилно, може да промени живота на човек. Това ме привлече към киното.

Кой филм промени твоя живот?

Взех много неща от много филми. Всеки добър филм ме докосва.

Кое е най-хубавото нещо, което някой ти е казал за твоя филм?

Доста хора ми казаха, че е много трогателен и наистина ги докосва толкова силно, че се разплакват.

Други пък ми казаха, че им е напомнил за дядовците им и са решили да им обръщат много повече внимание, да не се държат с тях пренебрежително, все едно ще живеят вечно.

Това, че тази мисъл е била катализирана в нечия глава, е достатъчно, за да се гордея.

Някой е приел, разбрал и оценил това, което правя като артист, и отгоре на всичко е приложил идеята ми в собствения си живот – какво повече мога да искам!

Значи за теб изкуството задължително трябва да засяга лично онези, които го гледат?

Да. За мен изкуството трябва да променя и докосва.

Какъв е следващият ти проект?

Не искам още да говоря много за него, но той също се занимава със смисъла на живота.

Ще покаже моето виждане защо ние сме тук, защо се раждаме. Много вярвам, че избираме родителите си, преди да се родим, още като духове. Защото идваме като духове, които трябва да растат и да вървят по пътя си.

Колкото по-трудно е, толкова по-силни ставаме.

Виж част от филма Life Is A Point ot View:

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase