След посещението на Брюно Мишел не стана от леглото в продължение на две седмици. Как е възможно, питаше се той, едно общество да оцелее без религия? Това изглежда трудно дори на равнището на отделния индивид. Няколко дни той наблюдава радиатора, разположен вляво от леглото. През зимата ребрата му се пълнеха с гореща вода, това беше полезен и хитро измислен механизъм; но колко време западното общество би могло да просъществува без някаква религия? Когато беше малък, обичаше да полива растенията в зеленчуковата градина. Още пазеше малка, квадратна черно-бяла снимка, на която държи лейката под надзора на баба си; вероятно тогава е бил на шест години. По-късно му харесваше да пазарува; с рестото от хляба му позволяваха да си купи карамелена пръчка. После отиваше във фермата за мляко; пълното алуминиево канче се люлееше в ръката му, а него го беше малко страх да минава вечер по ниския път, обрасъл от двете страни с къпинак. Сега всяко ходене до супермаркета беше за него същинско мъчение. При това се появяваха все нови и нови стоки, асортиментът от замразени готови храни за ергени непрекъснато се обогатяваше.

Неотдавна в кварталния „Монопри“ той за пръв път видя на щанда за месо пържоли от щраус. За да се осъществи възпроизвеждането, двете нишки, съставящи молекулата на ДНК, се разделят, като всяка привлича към себе си допълнителни нуклеотиди. Моментът на разделяне е опасен, защото тъкмо тогава могат да се намесят неконтролирани, най-често вредни мутации. Гладуването действително стимулира мисловната дейност и към края на първата седмица Мишел стигна до идеята, че съвършеното възпроизвеждане би било невъзможно, докато молекулата на ДНК има формата на спирала. За постигането на свoбодна от вредни отклонения репликация, съставена от безкрайно количество поколения клетки, по всяка вероятност е нужно на структурата, носеща генетичната информация, да се придаде компактност, присъща например на лентата на Мьобиус или на геометричната фигура тор.

Когато беше малък, за него беше непоносимо естественото разрушение на предметите, повреждането и износването им. Така години наред той пази счупена на две бяла пластмасова линийка, като непрекъснато подлепваше парчетата. От пластовете тиксо тя престана да бъде права, с нея не можеше да се начертае дори една отсечка и вече не можеше да служи за линия. Въпреки това не се решаваше да я изхвърли. Тя отново се чупеше, той пак я подлепяше, добавяйки още един слой тиксо, и отново я прибираше в чантата си.

Една от особеностите на гения на Джерзински, писа години по-късно Фредерик Юбчежак, е способността му да отиде отвъд първото свое хрумване, според което възпроизвеждането по полов път само по себе си е източник на вредни мутации. От хиляди години, подчертава също така Юбчежак, у всички човешки култури е налице смътното съзнание за неразривна връзка между секса и смъртта; изследователят, който успее да докаже тази връзка с необорими аргументи от областта на молекулярната биология, би трябвало да спре дотам, смятайки целта за достигната. Джерзински обаче интуитивно усеща, че трябва да мине отвъд рамките на половото възпроизвеждане и да разгледа цялата съвкупност от топологични условия на клетъчното делене.

Още през първата година в началното училище в Шарни Мишел беше поразен от жестокостта на своите съученици. Вярно, това бяха селски деца, следователно зверчета, все още твърде близко до природата. Въпреки това за него оставаше непонятна естествената, инстинктивна наслада, с която те бодяха някоя жаба с върха на пергела или с перото на писалката; виолетовото мастило се разпространяваше под кожата на клетото животинче, което бавно умираше от задушаване. В такива моменти всички се струпваха в кръг и с блеснали очи наблюдаваха неговата агония. Друго любимо развлечение за тях бе да режат рогцата на охлювите с ножица. Именно рогцата са единственото чувствително място на охлюва и завършват с малки очички. Лишен от тях, охлювът се превръща в отпуснато, страдащо парче плът. Много скоро Мишел осъзна, че е в негов интерес да стои настрани от тези малки зверове; напротив, не изпитваше никакви опасения с момичетата, които бяха далеч по-кротки. Тази първа негова догадка за устройството на света получи потвърждение от поредицата „Животът на животните“, която даваха по телевизията всяка сряда вечер. След цялата тази гнусна гадост, тази непрестанна касапница, каквато всъщност представляваше животинската природа, единственият лъч на преданост и пожертвователност бе майчината любов или някои прояви на инстинкта за защита, които по един или друг начин бяха свързани с тази любов. Женският калмар, това трогателно дребно създание, дълго не повече от двайсет сантиметра, без колебание се хвърляше срещу леководолаза, приближил до неговите яйца.

Дори след трийсет години той неизбежно стигаше до същото заключение: без всякакво съмнение жените бяха по-добри от мъжете. Бяха по-ласкави, по-любящи, по-състрадателни и по-нежни; по-малко склонни към насилие, към егоизъм, към самоутвърждаване и към жестокост. Освен това бяха по-благоразумни, по-интелигентни и по-трудолюбиви.

Всъщност, питаше се Мишел, наблюдавайки движението на слънцето зад завесата на прозореца, за какво служат мъжете? Възможно е в минали времена, когато мечките са били повече, мъжествеността да е играла особена и незаменима роля; от няколко века насам обаче от мъжете очевидно нямаше никаква полза. Те понякога пропъждаха скуката, играейки тенис, но това все още не беше беда; имаше моменти, когато решаваха, че би било полезно да тласнат историята напред, което правеха преди всичко, като предизвикват революции и войни. Освен че нанасяха неизмерими страдания, революциите и войните разрушаваха най- доброто, останало от миналото, което принуждаваше човечеството всеки път да започва всичко отначало. Когато не се вписва в нормалния ход на развитието, човешката еволюция придобива хаотичен, неравномерен, лишен от структура и белязан от насилие облик. За всичко това бяха виновни преди всичко мъжете с тяхното увлечение по риска и хазарта, с нелепото им тщеславие, безотговорност и склонност към насилие. Един свят, съставен само от жени, би бил във всяко отношение безкрайно по-добър; би се развивал по-бавно, но равномерно, без връщане назад и без гибелни преоценки, към състояние на всеобщо щастие.

Сутринта на 15 август той стана и излезе от къщи с надеждата, че няма да срещне никого на улицата; това се оказа почти вярно. Нахвърли няколко бележки, към които щеше да се върне десетина години по-късно, когато пишеше най-значителния си труд, „Пролегомени към съвършената репликация“.

Превод: Красимир Петров

Романът "Елементарните частици" на Мишел Уелбек е издаден у нас от ФАКЕЛ ЕКСПРЕС

________________________________________

Съботна история е рубриката на Dnes.bg, която среща читателите ни с качествената литература. Съботна история ви предлага кратко бягство от новините през уикенда с кратки сюжети от български и световни автори.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase