Мартин Дилън е определян като светило в журналистиката, работил е за медийни гиганти като ВВС, СNN и NBC.

Роден е в Белфаст, но повече от 10 години години живее и работи в Ню Йорк със съпругата си, българската журналистка Виолета Кюмюрджиева. 

Dnes.bg пуска целия материал на Мартин Дилън, публикуван на 19 януари в изданието Euronews.com. 

------------------------------------ 

Тайни имейли между българския евродепутат Антония Първанова и един от вицепрезидентите на Европейската комисия – естонеца Сиим Калас, разкриват, че двамата са били част от конспирация, целяща да дискредитира българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева по време на изслушването й на 12 януари.

Мащабна медийна кампания сложи на г-жа Желева етикет „мафиотска невеста“ и тя публично бе обвинена от Антония Първанова, че е излъгала за финансовото си положение. Затова и оттеглянето на кандидатурата на Желева на 19 януари не бе изненадващо.

Доказателствата сега обаче показват, че Първанова, която бе един от основните противници на Желева по време на излъчваното на живо изслушване, е била инструмент в разпространяването на твърденията, че Желева е лъгала за връзките си с компанията Global Consult.

Другият основен играч в сагата е Сиим Калас – бивш премиер на Естония, който в момента е един от петте вицепрезиденти на Еврокомисията. Неговата роля в сюжета е била прикрита до 18 януари, когато го свързах с г-жа Първанова в статията си, публикувана в българския всекидневник „Стандарт“ и в онлайн версията на Euro News.
 
Калас, който е и бивш член на комунистическата партия в някогашен СССР, е влиятелна европейска фигура. Неговият ресор са административните въпроси, одит и борба с измамите, но това не му дава власт да разследва Желева или да разпространява информация по неин адрес от името на когото и да било, особено от името на Първанова.

Когато журналист на New Europe се свързва с кабинета на Калас на 19 януари, пресаташето на естонеца ядосано отрича той да познава Първанова.  

„Историята е пълна глупост“, казва пресаташето и отрича „Калас да има нещо общо с обвиненията срещу Желева“.

Репортерът тогава ми каза, че е много необичайно служител на пресцентър да е толкова агресивен, пише Дилън.
 
Ако обаче Калас не е познавал Първанова и няма нищо общо с обвиненията срещу Желева, какво би отговорил, когато му бъдат предоставени доказателства за обратното?  

Следните имейли, разменени на 7 януари и разкриващи връзката между Първанова и Калас, не са променяни по никакъв начин от мен, нито по отношение на съдържанието, правописа или общия изглед. Абревиатурата CAB означава "кабинет", тоест личния офис на всеки еврокомисар.

Първият имейл е от изпратен от Етиен Мори, асистент в офиса на Антония Първанова. Съобщението, изпратено „от името на Антония Първанова“ до Хенрик Холоей, съдържа и два файла – превод на документи относно нарушението на българските закони, касаещи конфликта на интереси, заради участието на Желева в търговски дружества.

From: MAURY Etienne (mailto:etienne.maury@europarl.europa.eu)

Sent: Thursday, January 07, 2010 12:05 PM

To: HOLOEI Henrik (CAB-KALLAS)

Subject: Commissioners hearings – Violation of Bulgarian laws governing the visibility of the assets of holders of public interest by Ms Rumyana Jeleva

Dear Mr. Hololei,

On behalf of Antonyia Parvanova, you will attached – for your personal reference – the translation of two documents regarding the violation of Bulgarian laws governing the visibility of the assets of holders of public interest by Ms. Rumyana Jeleva, Minister of Foreign Affairs.

Best regards,

Etienne Maury

Etienne MAURY

Parliamentary assistant, Head of office

Office of Dr. Antonyia Parvanova MEP

European Parliament
ASP 9G263 / WIC M02030
Rue Wiertz / Allee du printemps
B-1047 Brussels / 67000 Strasbourg
 
Tel: +32 2 284 7568 / +33 3 88 17 7568
Fax: +32 2 284 9568 / +33 3 88 17 9568

Имейлът демонстрира как Първанова е осигурила документи на Калас (Хенрик Холоей е служител на кабинета на Калас – бел. ред.), заобикаляйки директната кореспонденция с него. Холоей от своя страна препраща имейла на Йоханес Лайтенбергер, служител в офиса на председателя на ЕК Барозу.

Ето и втория имейл, изпратен от Холоей (CAB-KALLAS) до Йоханес Лайтенбергер (CAB-BARROSO), в който Холоей казва, че му изглежда логично да препрати този мейл.

From: HOLOLEI Henrik (CAB-KALLAS)

Sent: Thursday, January 07, 2010 12:53 PM

To: LAITENBERGER Johannes (CAB-BARROSO)

Subject: FW: Commissioners hearings – Violation of Bulgarian laws governing the visibility of the assets of public interest held by Mr. Rumyana Jeleva

Dear Johannes,

I thought it would make sense to forward this to you as well as for info if you have not got this already!

Rgds,

Henrik

От двата имейла става очевидно, че сюжетът е бил готов още към 7 януари 2010 година и още тогава Първанова и Калас са знаели какво става. Не би било нелогично заключението, че двамата са работили върху схемата от известно време, което би обяснило и бързата циркулация на документите от Първанова от кабинета на Калас към кабинета на Барозу (CAB-KALLAS към CAB-BARROSO).

Използвайки CAB-KALLAS като канал за предаване на информация, Първанова очевидно е възнамерявала да пази името си от директно свързване с конспирацията. Това е добре позната техника, използвана от разузнаването при разпространението на дезинформация. Дезинформацията за противника изтича през канал, който не води директно обратно към тях.

Първанова, а може би и други, които искат да останат на тъмно, трябва да са били убедени, че никой в офиса на Барозу няма да свърже естонеца Калас и неговия кабинет в конспирацията срещу Румяна Желева.

Следователно българската връзка в конспирацията вероятно е изпитвала чувство на сигурност, че няма да бъде разкрита. Всъщност дори изглежда, че дезинформацията за Желева, тихомълком прехвърлена от CAB-KALLAS към CAB-BARROSO, е била по-скоро приета като действие, ръководено от добри намерения – опит на добронамерения вицепрезидент на ЕК да намекне на шефа си – Мануел Барозу, за опасностите в кандидатурата на Желева.
 
И все пак човек би трябвало да се запита защо Калас изобщо се е забъркал или е позволил офисът му да участва в съмнителни схеми, които нарушават правилата на ЕС относно проучването на кандидати за еврокомисари.

Калас е имал властта, ако е искал, да инструктира служителите си – съвсем законно, да проучват Желева, като за целта обаче е трябвало да уведоми председателя на Еврокомисията Барозу за намеренията си, а също и самата Румяна Желева.
 
Това от своя страна обаче би насочило интереса към него и доста хора щяха да попитат защо Калас се интересува от Желева.

Затова той нарушава правилата, позволявайки неговият офис да бъде използван за разпространението на информация от източник, който не е оторизиран да разследва Желева, а именно – Антония Първанова.

Що се отнася до Първанова, тя може би е нарушила националното законодателство, разследвайки тайно собствения си външен министър и разпространявайки лъжлива информация за финансовото й състояние.

Конспирацията срещу Румяна Желева е нечуван пример за престъпление и изисква сериозно журналистическо разследване, което обаче липсва в общото отразяване на аферата с Желева. И преди, и след изслушването на 12 януари журналистите предпочитаха да повтарят основните и клеветнически твърдения, разгаряни от слухове и мълви. Правейки това, те игнорираха ядрото на случая.

Госпожа Желева се отказа от състезанието, но това, което остава, е история, разкриваща политическата болест в самото политическо тяло на Европейския съюз.

Всеки, който познава Румяна Желева, ще признае, че тя е приятна, интелигентна жена, с истинско чувство за справедливост. В ролята си на външен министър тя впечатли много специалисти по външна политика.

Тя направи грешки в представянето си на 12 януари, когато отношението към нея бе повече като разпит, отколкото интервю. Някои от въпросите, които й бяха зададени, разкриха истинския политически наивитет на някои от евродепутатите. Беше попитана за Аден. Имаха предвид пристанището Аден, Южен Йемен или Аденския залив? И къде е изобщо европолитиката по отношение на Аден? Въпроси от този тип подчертаха и извадиха наяве некомпетентността на някои хора.

От журналистическа гледна точка аз бях шокиран от готовността на някои медии да следват тълпата до такава степен, че се стигна до досадните повторения на лъжливите твърдения, които се появиха, особено в публикации като тези на Die Welt.

Сега е работа на другите да открият как Калас е бил убеден да стане канал на Първанова за пускане на дезинформация, както и кой друг е бил въвлечен в схемата. Може би някои журналисти, които редовно отразяват работата на еврокомисията, ще надигнат главите си и ще отразят правилно случая. Може би те ще попитат българското правосъдно министерство какви мерки ще бъдат предприети, когато видят кореспонденцията между Първанова и Калас.

Аз се срещнах с Румяна Желева и я интервюирах, когато тя бе в САЩ на 29 ноември 2009 година. Тя ме впечатли, както впечатли и други хора, с които бях разговарял.

На 19 януари госпожа Антония Първанова написа следното писмо до мен:

Уважаеми г-н Дилън,

Служителите в офиса ми ме информираха за следната статия, публикувана вчера в българския вестник Стандарт.

Тъй като бях много изненадана от езика, използван в тази статия, и то от журналист като вас, най-учтиво ви каня да обсъдим въпроса заедно. Ще се радвам да споделя с вас всички специфики на изслушването. Не подкрепям последвалите го интерпретации по никакъв начин.

Поздрави,
Антония Първанова
Член на Европейския парламент

Dear Mr. Dillon,

My office brought to my attention the following article published yesterday on the website of Standart News Bulgarian newspaper:

As I was quite astonished by the language used in this article, coming from a journalist with such references as yours, I would kindly invite you to discuss this matter with me. I would be glad to share with you all the pecularities of this hearing, which further interpretations I do not appreciate and support in any possible mean.
 
Best regards,
 
Antonyia Parvanova
Member of the European Parliament
Vice-President of the Alliance of Liberals and Democrats for Europe (ALDE)

Аз й отговорих, че се надявам да ми отговори на няколко въпроса, които ще й изпратя по мейл. Тя не отговори, а три часа по-късно аз й изпратих серия от въпроси. Тя игнорира и тях, показвайки ясно, че не е заинтересувана да има прозрачност по случая.

В процеса на разнищване на историята хората в центъра на конспирацията може би ще бъдат приканени да поемат отговорност за действията си, завършва статията си журналистът Мартин Дилън. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase