Когато всички са еднакво недоволни, пак има постигнато някакво съгласие. Така вицепремиерът Зинаида Златанова, която председателства Националния съвет за тристранно сътрудничество обобщи днешното му заседание, на което социалните партньори дебатираха над 3 часа предложените от управляващите три проектобюджета - на държавата, на НЗОК и на общественото осигуряване. 

Работодателите принципно ги подкрепиха с различни забележки, а синдикатите - не, макар да отчетоха конкретни положителни стъпки.

Утре държавният бюджет ще бъде разгледан от Министерския съвет, а след това дискусията по него ще се пренесе в Народното събрание.  Според финансовия министър Петър Чобанов той балансира интересите и задава ясно и категорично приоритети, които, ако бъдат изпълнени, ще се ускори икономическият растеж.

Чобанов отново посочи приоритетите в основния финансов закон за догодина - образование, публична инвестиционна програма, реформи в администрацията и в здравеопазването, фокус към местните власти. 

Министърът каза още, че управляващите продължават да търсят възможности за допълнително финансиране на Здравната каза през тази година. Виждате сами, че  ситуацията там е много тежка, тя е наследена ситуация, колкото и да казваме, че не трябва да се оправдаваме с наследството, това е очевиден факт, посочи той.

Чобанов е против към момента да се увеличават осигуровките, защото смята, че трябва първо икономиката да заработи и да се събират повече приходи.

Социалният министър Хасан Адемов изтъкна, че бюджетът на ведомството му за догодина е най-големият за последните 23 години, както и и в сравнение с останалите министерства - 1.061 млрд. лв. Той заяви, че в бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени разходи за пенсии в размер на 8.1 млрд. лева и са гарантирани всички социални плащания.

"Бюджетът на ДОО гарантира размразяване на замразените през последните 4 години социални плащания и гарантира макар и малко по-високо ниво на социална защита на българските граждани", каза Адемов.

МТСП подкрепя замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране за една година на нивата от настоящата година, но министърът уточни, че увеличаването на възрастта няма алтернатива, включително заради демографската картина у нас.

Българската стопанска камара подкрепи предложения проект на държавен бюджет и бюджета на ДОО, отчитайки "тежкото финансово наследство", формирано през последните години и развитието на кризата. БСК обаче не подкрепя поемането на допълнителен държавен дълг, ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход.

Асоциацията на индустриалния капитал също подкрепи държавния бюджет за 2014 г., като счита, че той е реалистичен и се надява, че ще бъде изпълнен. АИКБ подкрепи и бюджета на ДОО и с известни резерви този на НЗОК, защото счита, че той няма да може да задоволи потребностите на системата. Според асоциацията ръстът на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход не само няма да стимулира икономиката, а ще увеличи сивия сектор.

КНСБ не подкрепи проектозакона за държавния бюджет, но оцени положително предвиждания ръст на БВП, на данъчните приходи, ръста на минималната работна заплата, както и допълнителните 100 млн. лв. за образование, с настояването обаче средствата да са повече. Синдикатът поиска данъчни облекчения за ниските доходи от порядъка на 400 лева, а представителите му изразиха недоволство от това, че не се предприемат стъпки за въвеждане на семейно подоходно облагане.

КРИБ също подкрепи бюджета на държавата, но подобно на останалите работодателски организации не се съгласи с ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. От Конфедерацията смятат, че трябва да се увеличат разходите на държавата, насочени към населението с най-ниски доходи с аргумента, че "февруарската криза не е криза на високите сметки, а на ниските доходи".

БТПП застана зад бюджетите на държавата и на ДОО, макар и с определени резерви, но поиска реформата в здравеопазването да се случи. Работодателската организация също се противопостави на ръста на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход.

КТ "Подкрепа" не застана зад нито един от трите бюджета и подкрепи отделни предложения - например ръст на минималната работна заплата от 1 януари, но с въвеждане на ясен механизъм, който да следва всеки следващ социален министър. Синдикатът смята, че предлаганият държавен бюджет е оптимистичен.

Председателят му Константин Тренчев заяви, че борбата за криминализиране на укриването на осигурителни вноски не е доведена докрай заради "политически боричкания", които пречат да се решат жизненоважни проблеми.  По думите му средствата от здравни вноски биха стигнали, ако има ред в системата. Тренчев посочи, че "2 млн. не плащат - всички сядаме на софрата, обаче половината не плащаме".  По думите му всички знаем, че се краде в здравеопазването и не правим нищо, за да променим това.

Синдикалистът даде обяснение защо в сектора липсват решителни реформи  - "или не знаят какво да направят, което ме съмнява, или не желаят да го направят, което ми навява неприятни мисли, или ги е страх да го направят".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase