Очаквано ръководството на БСП даде позитивни оценки за постигнатите резултати на МИ 2019. Несъмнено основания за известен оптимизъм дават четирите победи в кметските избори в областните градове, но не можем да си затваряме очите за изчезването на БСП от местната власт в цели области на България. Внушаваната от ръководството недействителна картина за завръщане на БСП в управлението е опасно, защото създава илюзорна представа за състоянието на партията и успешното й представяне на следващи избори. Имаме частични успехи на места, и то само при кметските избори; цялостно отстъпление в местната власт; загуба на потенциал в общинските съвети; общини с един-двама съветници; пълно отсъствие в определени райони на страната. Това не е завръщане!

За съжаление, БСП загуби трети поредни избори в последните 4 години. Продължава спад в подкрепата на всеки един от тези избори. 955 000 на парламентарните избори 2017 г., 474 000 на европейските избори 2019 г., до 433 367 на местните избори 2019 г. Това е устойчива низходяща тенденция на спад в доверието към БСП, дължащ се на целенасочено подменяния характер на партията от демократична към авторитарна, от лява към популистка и консервативна; на грубото погазване на Устава и вътрешните правила, на силовото налагане на кандидати за кметове и листи за общински съветници. 

Повечето от кандидатите на БСП нямаха ясен политически профил и леви послания в кампанията. В изборите най-близко до хората нашите представители не адресираха неравенствата в доходите между столицата и областните градове, между самите областни градове, между града и селото, здравеопазването, образованието и жилищната политика.

Какво ни казват резултатите?
    • Широко рекламираната „промяна“ според Нинова, която всъщност е подмяна на БСП и прокарване на линии на разделение и противопоставяне, не даде положителен резултат и не доведе до нарастваща подкрепа.
    • Т. нар. визии за общините не само не бяха написани в много от тях, но в тези избори изчезна и националната визия, а предизборната платформа си остана в Габрово. Кандидатите на БСП, в повечето случаи, разчитаха на собствено творчество в идейно и политическо отношение. Обликът на партията в изборната кампания не се прояви.
    • Липсваше кампания на национално ниво, водена от ясни политически и идеологически позиции.
    • В поредни избори БСП не успя да използва своята принадлежност към семейството на европейските социалисти, не разбра и не се поучи от политиката на прогресивните сили в Будапеща срещу Орбан. Не използва потенциала на социалистите Карл-Хайнц Ламберц, президент на Комитета на регионите и на Елиза Ферейра – бъдещ комисар по регионално развитие.
    • Подмладяването и обновлението на принципа на нови и непознати кандидати с неясно отношение към БСП доведе до спад на мобилизацията вътре в структурите на партията, противопоставяне по места и отлив на гласове към други кандидатури и листи.
    • Обявената изборна цел беше „повишаване на резултата на БСП“, а НЕ победа над ГЕРБ. Успехът на ГЕРБ дойде закономерно на фона на занижените изборни и политически цели на БСП. 
    • Решението на НС на БСП за коалиционната политика в тези избори беше подчинено на разбирането „всички срещу ГЕРБ“. На определени места политиката на съюз с граждански и демократични организации срещу авторитаризма, налаган от ГЕРБ се оказа правилна, но от друга страна има редица примери, в които натискът на ръководството върху местните структури и принудителните коалиции се отразиха на мотивацията на левите избиратели и на изборния резултат. Формулата всички срещу ГЕРБ при отсъствието на други политически критерии доведе до загуба на ориентир и гласове.
    • В крайна сметка т. нар. „промяна“ на Нинова е една от причините за отсъствието на БСП от изборната карта на България в 14 области, това е половин България! Действията на ръководството превръщат БСП от масова и програмна в регионална и електорална партия.

Колективното начало във функционирането на нашата партия се подмени с едноличен диктат, а отговорната дискусия с пълна нетърпимост към различните мнения, отстоявани от социалистите. Става все по-ясно, че налагането на т. нар. пряк избор на председател на партията е концентриран израз на авторитарния подход и опит чрез Устава да се закрепи едноличната власт на председателя на БСП, което е подмяна на политическата и идейна същност на БСП.

Може ли по този път БСП да спечели следващите парламентарни избори?

Реакцията от страна на ръководството на двете изборни загуби през тази година показва, че не може да има никакви очаквания то да осъзнае нуждата от незабавен обрат към възстановяване на работещо единодействие отдолу нагоре, без каквото партията е обречена. С политическия курс на това ръководство БСП не може да спечели следващи избори, ще расте само толкова, колкото е удобно на ГЕРБ и ще се радва единствено на второстепенната политическа роля на „завърнал се участващ“ във властта.

Пропиляхме три избора и четири години, в които неведнъж българското общество ясно демонстрира, че иска социално ориентирана промяна. Неуспехът на БСП на двата избора през тази година показа, че ние се нуждаем от истинско обновление, което да превърне партията в реален опонент и алтернатива на сегашното управление, предлагайки желаната промяна. Така БСП ще се отвори към политическия център и към гражданите, ще възвърне и разшири позициите си в обществото, в селата и цели райони на страната. Вместо екзотични идеи за отсъствие от парламента, да възвърнем парламентарната си сила и да демонстрираме ясен управленски потенциал. Необходимото отваряне на БСП към политическия център и към гражданите може да бъде осъществено само ако БСП се превърне в истинска алтернатива на ГЕРБ и предложи желаната промяна.