Целият природонаучен капацитет в страната е мобилизиран за изготвянето на анализ на състоянието на биологичното разнообразие в България. Това разказа пред БТА директорът на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) проф. Павел Стоев.

През юли 2022 започна изпълнение на научна консултация, възложена на НПМ-БАН от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на тема "Консултации и подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за типове природни местообитания и видове за целите на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и политиката по опазване на биологичното разнообразие".

Основната цел на това сътрудничество е учените от БАН да подпомогнат мониторинга на видове растения и животни с висок природозащитен статус, за които липсва достатъчно информация. Данните ще се използват, за да се определят тенденциите в изменението на техните популации на територията на страната. След събиране на достатъчно научни данни през тази и следващите години и анализ на състоянието, МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ще определят мерки за опазване и устойчиво ползване на видовете и техните находища и ще актуализират границите на защитените територии и зони.

Научната консултация се изпълнява в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН, Българското дружество за защита на птиците и е подпомогната от учени от други научни и образователни институции и специалисти по биоразнообразие от страната.

Ангажирали сме експерти от всички краища на страната, за да успеем в рамките на тази година да покрием всички предвидени територии, видове, популации и съответно да напишем и необходимите доклади, разказа проф. Стоев.

В рамките на научната консултация се предвижда извършването на теренни наблюдения и събиране на т.нар. първични данни за целеви видове висши растение и мъхове, безгръбначни и гръбначни животни , в това число риби, земноводни и влечуги, бозайници (например кафява мечка, вълк, благородния елен златка, видра и др.), а също и проследяване на миграциите на птиците чрез наблюдение на прелета и опръстеняването им. Друг акцент в наблюденията ще е събирането на данни за неумишлено убити видове животни, напр. сгазени на пътя или убити от токов удар от далекопроводи птици, както и за инвазивни чужди видове растения и животни.

Събраната информация ще бъде включена в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие и използвана за изготвянето на оценки за състоянието на видове от национално значение с висок природозащитен статус.

Сред очакваните резултати е използването на по-голямата достъпност на модерните технологии за разширяване обхвата на събирането на данни с помощта на т.нар. гражданска наука. В помощ при събирането на актуална информация за ценни, застрашени и инвазивни видове от дивата природа може да бъде всеки, който сподели наблюденията си. За целта е достатъчно да разполага със смартфон или таблет, на който да инсталира приложението SmartBirdsPro. Ползването на гражданска наука в такава мащабна задача, проф. Стоев определи като пионерно за БАН. Поставянето на акцент от страна на МОСВ върху гражданската наука е от изключително значение за развитието на това направление, което може да се превърне в ключов инструмент за подпомагане работата на министерството и ИАОС при събиране на информация за редица редки, застрашени или инвазивни видове и предприемане на тази база на мерки за тяхното управление.

Проф. Стоев разказа, че след като в началото на годината МОСВ се е обърнало към НПМ-БАН са сформирали работна група за изясняване на цялото задание и задачите, по които ще работят. По думите му министерството има нужда от консултация по отношение на редица видове и състоянието на техните популации към настоящия момент, като целта е след няколко години, когато се изготвя докладът към Европейската комисия за състоянието на природната среда в България, да бъдат дадени актуални данни за тези видове, които в много случаи са от европейско значение.

Друга задача, за която потърсиха нашето съдействие, е за генетично изследване на популацията на кафявата мечка в България, разказа още директорът на НПМ-БАН. Според него такова нещо досега не е правено, а числеността на вида в страната е определяна според различни методики, които обаче дават различия в броя на животните. Чрез генетични изследвания може много точно да се определи числеността на вида, разказа проф. Стоев и отбеляза, че чрез този вид изследвания може да бъде установен на терен буквално всеки един индивид. Нашата задача е да се съберат генетични проби от екскременти и косми на животните от цялата територия, където се среща вида, и затова имаме и голям екип, ръководен от проф. Николай Спасов, който в момента прави това, каза още той.

Координаторът по проекта в НПМ-БАН гл. ас. д-р Димитър Плачийски отбеляза, че това е огромен обем от дейност, която трябва да бъде качествено извършена в наистина изключително кратки срокове.

Той разказа, че освен рутинния мониторинг събират информация за разпространението на редица целеви редки видове, като трипръстия кълвач и белогръбия кълвач, за които има разработени планове за действие. По думите му това е амбициозно и предизвикателно начинание, защото това са видове, които обитават високите части на планините, където работата е изключително трудна. Участниците трябва да имат познания за биологията и екологията на тези видове и отлична полева подготовка, разказа той.

В рамките на проекта ще бъдат тествани и някои методики, които са нови и не са изпълнявани до този момент. Тества се методика за мониторинг на мигриращи водолюбиви птици на територията на 18 влажни зони. Това се прави два пъти в месеца като целта е да се установят тенденциите в числеността и видовия състав на водолюбивите  видове птици, които мигрират през територията на страната. В защитена зона “Комплекс Калимок” и на територията на Драгоманско блато , заедно с колегите от ИБЕИ-БАН, провеждаме проследяване на мигриращи видове чрез стандартизирано опръстеняване.

Сред важните задачи е проследяването на миграцията на реещи се видове птици. Доктор Плачийски разказа, че в страната ни има територии, в които по време на миграция птиците прелитат в тесен фронт на миграция. Това позволява от територията на България да се  отчита видовия състав, възрастовата структура, числеността и редица други показатели на мигриращите птици от Европа Проучванията върху миграцията на птиците ще продължи от 15 август до края на м. октомври. Прелетът на птиците се проследява от изгрева до залеза слънцето. В момента е направена организация за проучване на миграцията на реещите се видове птици от шест точки по черноморското крайбрежие, което е огромно предизвикателство от логистична гледна точка.

По отношение на събирането на данни от любители (т.нар. гражданска наука) НПМ-БАН работи в тясно сътрудничество с Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), които имат голям опит в това отношение. Дружеството е разработило и мобилно приложение SmartBirds Pro, което е част от цяла отворена система за събиране на информация, което се ползва от голям брой любители и експерти за събиране и анализ на първични данни за биологичното разнообразие в страната.

В България има много хора, които могат и имат желание да събират данни за биологичното разнообразие, така че ако им се даде възможност да го правят това ще повиши информираността на държавните институции по отношение на разпространението на видовете и тенденциите в състоянието на техните популации. Гражданската наука не е самоцелна. Тя е базирана и на определени научни методи и критерии, за да може след това, естествено, и резултатите да бъдат използвани, разказа Плачийски. Според него е важно да има ясни цели по отношение на събирането на данните, прости методи и подготвени хора. Поради това НПМ-БАН провеждат кампания, свързана с фокусиране на вниманието на широката общественост върху събирането на информация за редица целеви видове.

Голяма част от тези данни, които се събират от хората, се използват основно за природозащитни цели. Събирането на данни за видовете, за разпространението или за тяхната численост е един от ключовите елементи, които дават основна информация за опазването на природата, така че гражданската наука е от ключово значение. Колкото повече  данни събираме, толкова по-успешни ще бъдем по отношение на тяхното опазване, разказа ученият.

Сред видовете, за които ще се прави проучване включително и с помощта на любители са европейски бобър, тигрова пеперуда, европейски лалугер, кафява мечка, рис и редица други редки и застрашени видове. др.. Гл. ас. Димитър Плачийски разказа, че мониторингът на бобъра, чието присъствие на територията на страната е установено миналата година, е от ключово  значение. Друг емблематичен вид, за който ще се събира информация, е белогръдият таралеж – също изключително важен от екологична гледна точка вид. През последните години проучванията сочат, че този вид е силно уязвим поради различни причини, най-вече поради  земеделски практики, свързани с премахване на дървесна и храстова растително или разораване на постоянно затревени площи, които практики водят до увреждане и унищожаване на на местообитанията му. Освен това белогръдия таралеж е сред видове, които стават най-често жертви на пътния трафик. В същото време таралежът е от изключително важно значение за оцеляването на огромен брой хищни птици. Според него широк кръг от хора познават този вид, харесват го и могат да събират и подават информация за разпространението му.