Българинът често се увлича по псевдонаучни методи на лечение

Живеем във време, в което често информацията не се верифицира и не се проверяват повече от един източници. Често се появяват „продавачи на надежда“, които предлагат на хората бърз и чудодеен начин за излекуване от дадени заболявания и проблеми, чрез различни вещества или устройства. Те обаче не са доказани, а междувременно промотират това да бъдат спрени медикаментите и терапията, което има изключително негативен ефект, това коментира проф. Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Комисията за защита на потребителите забрани продажбата на „чудодейно устройство“ PulsoRama, което е рекламирано като средство лекуващо паник атаки, тревожност и депресия. Рисковете от това да се доверяваме на подобни недоказани устройства или лекарства, които не са преминали тестове, са големи, включвайки нежелани странични ефекти, както и влошаване на заболяването. Често до влошаване може да се стигне, ако бъдат спрени медикаментите.

„Единственото, което може да се каже в полза на някакъв такъв продукт, но то е с много условности, е, че може да се разчита на плацебо ефекта. Да има психогенен ефект, вярвайки в нещо – човек да се подобри. Но това е само в началото, само при малка част от пациентите и само за кратко.“

Гостът препоръчва, когато чуем за подобни вещества или устройства, да проверим информацията от сигурни източници. Също така да вярваме първо на традиционните методи, които са доказани. Често твърденията в социалните мрежи се приемат за истина, което е създава много проблеми и тук идва ролята на компаниите зад платформите да създадат начин да определят дадени коментари като опасни.

„Живеем във време, където искаме да постигнем бързо успех, бързо да се изцерим, да се променим и да придобием нова външност и това ни подвежда. Бих казал – бъдете внимателни, проверявайте, съветвайте се! Понякога емоциите, първото впечатление и вътрешното желание лъжат.“

Влиянието на социалните мрежи в днешното общество е огромно, като често с помощта на модерните устройства хората развиват нехимични зависимости, свързани с хазарт и пазаруване. Събеседникът смята, че решението на Австралия да забрани социалните мрежи за деца е прекалено. Той допълни, че в различни краища на света този тип мерки могат да имат обратния ефект, като направят забраненото по-желано.

В България бяха взети мерки за ограничаване на рекламата за хазарт, което бе добър ход, върху който трябва да се надгражда. Събеседникът каза, че възможността за отбелязване на хазартно зависими в НАП, за да ги ограничат от игра е полезно, но проблемът е, че тази забрана може да бъде свалена. Той допълни, че трябва да бъде удължен минималният период, в който може да се свали забраната на 6 месеца.

Хазартно зависимите имат същата връзка със залозите, както зависимите към дадени вещества, за които изпитват абстиненция.

„Големият проблем в България е, че няма съгласуваност между отделните мерки, които се вземат и отделните лечения. Пример за това е, че ние много добре лекуваме зависимостта в болниците, но изключително лошо проследяваме след това зависимия пациент. Навсякъде по света има мрежа и ако не си създал такъв нетуърк, който пациентът да посещава, той отново ще се върне.“

Целия коментар гледайте във видеото bloombergtv.bg.