Злато от древна Микена открито в Габровския Балкан

Микена е една от най-древните цивилизации в Европа. Античният град се намира на 90 км от съвременна Атина. Артефакт с изключителна ценност, който учените свързват с Микена, е открит в сърцето на Габровския Балкан. Любопитната история на неговото откриване разказа пред БГНЕС Росен Йосифов, директор на Регионалния исторически музей в Габрово, където този предмет с огромна историческа и материална стойност е изложен.

Става дума за златен нагръдник от късната бронзова епоха, т.е. от средата на ІІ хилядолетие пр. Хр. Най-вероятно той е свързан с ритуалите на тракийските племена кробизи и артакии, които населяват Габровския край в тази епоха.
„Артефактът е открит на склона на връх Голям Кадемлия в Стара планина. Нагръдникът е уникален, защото няма аналог както по българските земи, така и на Балканския полуостров. Той е едно доказателство за микенското влияние, което е оказано върху културата на целия Балкански полуостров“, заяви Росен Йосифов.

Този любопитен експонат е открит съвсем случайно през 2001 г. от диригента на Габровския камерен оркестър Иван Стоянов. На своя рожден ден той прави поход в планината и вижда как златният нагръдник се подава на повърхността. Преценявайки, че е нещо значимо, го занася в Музея.

„Тогава бях току-що постъпил уредник в отдел „Археология“. Веднага разбрах, че става дума за нещо уникално. Той го дари безвъзмездно на Музея, заявявайки, че това ще насърчи развитието на историческото знание за региона, както и ще помогне на местния туризъм, за което ние сме му много благодарни“, разказа Росен Йосифов.

Нагръдникът е изработен от чисто злато и би красил всяка една световна колекция. Неговата парична стойност е много трудно да бъде оценена, именно защото е уникат и няма никакви други аналози в света. „Със сигурност говорим за няколко милиона евро като ръчно изработен уникален артефакт преди появата на големите империи – Римската, Византийската“, заяви археологът.

„Микенското присъствие се открива в някои райони край река Дунав в днешните български земи. Историците смятат, че микенските кораби са плавали по река Дунав и така се е разпространило тяхното влияние“, каза директорът на Габровския музей.