МОН иска помощ от парламента за закриване на Пернишкия университет, бил канал за мигранти

Европейският политехнически университет, известен като Пернишкият университет, от години не осъществява реален учебен процес. 

В него няма студенти и преподаватели, вместо това той функционира като канал за мигранти. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев по време на обсъждането на бюджета на държавата за 2025 г. в парламентарната просветна комисия.

"И вчера, и днес бяха изгонени проверяващите от МОН от Европейския политехнически университет. Имаме данни, че от няколко години там няма реален учебен процес и че университетът функционира по-скоро като канал за мигранти. Всички там са от една африканска страна - Нигерия, като само за 10% от тях имаме данни, че са у нас", посочи министър Вълчев. По думите му сметките за ток на висшето училище за цяло лято са 50 лв., а за зимата - 100 лв., което отговаря на един-два климатика и СОТ. "Няма преподаватели, няма студенти, няма административен персонал. Сметката за вода е за 3 кубика, което отговаря на едно домакинство. Имаме реални доказателства, че там има фиктивен учебен процес", заяви той.

По думите на министъра обаче нормативната уредба не му позволява да предприеме по-сериозни и бързи мерки като закриване на висшето училище. "Ако вие като депутати предложите промени в закона за висше образование, които да позволят закриване на такъв университет, който не осъществява реален учебен процес, без предложение от Националната агенция за оценяване и акредитация, ние ще подкрепим такова предложение, защото такива случаи рушат репутацията на цялата система", призова той депутатите. Той призна, че отговорност имат както НАОА, защото е допуснала акредитация без реален учебен процес, така и МОН, което не е осъществило достатъчен контрол, но в случая е по-добре да се действа късно, отколкото никога.

"Преди време на Пернишкия университет бе отнета акредитацията, но по закон те имат 18 месеца да предприемат действия, и ако ги предприемат, може и сега да възстановят акредитацията си, както преди", коментира шефът на НАОА проф. Елиза Стефанова. През 2017 г. висшето училище не е получило институционална акредитация от НАОА, но след 18 месеца им е дадена. В момента тази акредитация е изтекла и сега оттам са в процес на нова институционална акредитация. По думите на Стефанова има опасност пак да се стигне до същата ситуация - НАОА да даде отказ, университетът да ги съди, след което да започнат да се прилагат редица административни трикове и да се протакат нещата във времето. "Добре е да има предвидени случаи в закона, да няма такива протаквания във времето, да не може да се лавира", помоли и тя за помощ депутатите.

Според закона за висше образование министърът на образованието упражнява контрол върху висшите училища по спазването на закона, като за извършените проверки в 1-месечен срок се съставя протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения. При неизпълнение на препоръките в посочения срок той предлага на НАОА отнемане на акредитацията.

Висшите училища по принцип се закриват от Народното събрание в следните случаи - когато нарушават изискванията на закона, но ако тези нарушения са констатирани по надлежния ред. т.е. чрез проверки от МОН (каквито в случая МОН е възпрепятствано да направи - бел. ред.), когато получат два последователни отказа за институционална акредитация или не са поискали такава в предвидените срокове, по искане на учредителите на частното висше училище и по предложение на МС - за държавното висше училище. Предложенията за закриване на висши училища се внасят от Министерския съвет.

Просветната комисия одобри бюджета на държавата за 2025 г. 10.2 млрд. са планирани за образование за т.г., което е 4.8% от БВП. С близо 400 млн. лв. са увеличени трансферите за висшите училища, които ще отидат за увеличение на университетските заплати и повишени стипендии на докторантите. 770 млн. лв. е увеличението за предучилищно образование. Със средствата ще се обезпечи 15% увеличение на учителските заплати от 1 март, пише "Сега".