Антоновден е, 75 хиляди българи черпят

На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. 

Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

Народните поверия

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. 

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Близо 75 хиляди българи празнуват Антоновден, като любопитното е, че дамите са значително повече - 43 432.

Именници са: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.