Странният възход и колапсът на сръбската "Алта банка", издирват се 400 млн. евро

Историята на сръбската "Алта банка" е впечатляваща от всякаква гледна точка, отбелязва АРД. Нейният собственик Давор Мацура успява бързо да се издигне от притежател на чейнджбюро до банкер. Това най-вероятно се е случило бившия сръбски президент Александър Вучич, пишат сръбските медии.

През 2019 година Мацура купува държавните дялове в една бивша югославска банка и я прекръства на "Алта банка". Следва бурно развитие: само за няколко години много държавни институции изведнъж откриват сметки именно в тази банка, казва професорът по икономика от Белград Горан Радосавлевич, цитиран от АРД и "Дойче Веле".

"Алта банка" е затворена, а собственикът ѝ Мацура е задържан. Има предположения, че довереникът на доскорошния сръбски президент Александър Вучич е откраднал близо 400 милиона евро - включително обществени средства.

Държавните плащания минават през частната банка

Преди това държавата е осъществявала своите плащания - например изплащането на пенсиите - през държавната Пощенска банка, посочва Радосавлевич. "В един момент обаче някой решава да прехвърли тези парични потоци в "Алта банка", макар тя да не е държавна." Паралелно Мацура разширява и бизнеса си с обменните бюра.

Преди няколко дни Сръбската национална банка отне лиценза на "Алта банка". За кратко време от банката са били изтеглени около 140 милиона евро, пишат медиите. Освен това тя е имала проблеми с ликвидността през цялата година.

380 милиона евро са откраднати от трезора

Собственикът Давор Мацура беше арестуван. Прокуратурата го обвинява, че заедно с двама служители е откраднал пари от трезора на банката. При това става дума за 45 милиарда динара (приблизително 380 милиона евро), информира АРД и подчертава, че тази огромна сума повдига много въпроси.

Много е трудно да си представим как някой транспортира в банкноти 45 милиарда динара, казва професор Горан Радосавлевич. Това биха били тонове, които няма как да изчезнат незабелязано.

Парите са изтекли чрез фиктивни трансфери

"Не е изключено тези пари никога да не са били физически в трезора", казва Радосавлевич. "От книжата излиза, че те са постъпили в банката, докато всъщност са били насочени другаде и вложени там."

Сръбската разследваща мрежа KRIK твърди, че голяма част от парите са изтекли към обменните бюра на Мацура чрез фиктивни трансфери. Случаят е обект на вниманието на Прокуратурата за борба с организираната престъпност.

Къде е бил банковият надзор?

Емил Зилджович е икономически експерт на "Студентската листа", която спечели парламентарните избори в Сърбия. За него наред с въпроса за наказателното преследване стои и друг - дали банковият надзор е допуснал провал.

Изненадващо е, че Националната банка, която ежедневно трябва да надзирава ликвидността, така и не го е направила, казва Зилджович, цитиран от АРД. 

"От гледна точка на факта, че става дума за изключително големи суми в сравнение с големината на банката, този контрол е трябвало да бъде провеждан по-добре."

Икономическият експерт Горан Радосавлевич не смята, че сръбският банков надзор е независим. От 2012 година насам гуверньорът на Националната банка се определя индиректно от президента. Т.е. доскоро от Александър Вучич.

Държавата ще трябва да покрие загубите

Всичко това ще излезе скъпо на клиентите на банката, посочва германската обществена медия. Принципно и в Сърбия има гаранции за депозитите, но те обхващат само 50 000 евро. Този, който е имал повече пари в банката, няма на какво да разчита. А може в крайна сметка и държавата да се окаже на минус, предупреждава Радосавлевич.

"Държавата при всички случаи ще трябва да поеме разходите за обезщетението на застрахованите суми и е напълно възможно и тя да понесе загуби по линия на Агенцията за гарантиране на влоговете."