Асен Василев: Правосъдието е в институционален колапс

Има срив в цялата система на правосъдието, каза лидерът на партия „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев на откриването на публичната дискусия „Справедлива България“. Дискусията е организирана от „Продължаваме промяната“ в рамките на поредица под мотото „Силна България в силна Европа“.

Виждаме, че чувството на гражданите и бизнеса е, че всеки момент някой може да ти вземе бизнеса и няма съд, в който да има честен процес и правила, които да важат, каза още Василев. По думите му информацията, която излезе по случая „Петрохан“ показа срив в системата да се справи с толкова тежко престъпление като престъплението към деца. Повече от 12 месеца в Държавна агенция "Национална сигурност", прокуратура и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" не се е случило нищо и това създава чувството, че човек няма как да получи справедливост, освен ако не стигне да саморазправа, което е много страшно, тъй като това е началото на края на една държава, допълни Василев, цитиран от БТА.

Смисълът на тази дискусия е да покажем грозната истина и да видим как може да бъде поправена с реални действия. Василев призова и другите политически партии да организират подобни дискусии, за да може, когато влязат в парламента, да имат някакво ниво на обществен консенсус. Ако такова ниво на консенсус няма, няма да постигнем богата, силна и справедлива България, каза Василев.

Владислав Славов от Съюза на юристите в България каза, че вече е неудобно да се произнася словосъчетанието „съдебна реформа“, но тя започва от самата Конституция, която предвиждаше нова организация на съдебната власт, както и създаване на Висшия съдебен съвет (ВСС), двата върховни съда, възможност за триинстанционно производство и др. Самото Народно събрание бездействаше повече от пет години, след което съдебната власт сама започна конституционните промени. Имаме съдебна власт, много добре финансирана, но неефективно и несправедливо правосъдие, което води до негативно отношение към системата от страна на гражданите. Ние не сме доволни от ситуацията, европейските ни партньори също.

По думите на Василев е необходимо създаването на екипи, които на база опит да разработят принципни положения за развитие, на чиято основа да бъдат разработени и съответните нормативни актове, които да се приемат на ниво закон или Конституция. Никой не обръща внимание на разследващите полицаи, а те разследват над 93% от престъпленията, извършени в държавата. Трябва да се възстанови статуквото, в което МВР беше в обхвата на правомощията на военния съд и на военната прокуратура, допълни Василев.

Лена Бориславова, депутат от ПП, каза, че до 2034 г. над 865 млрд. евро ще бъдат обвързани с механизъм за следене на критериите на върховенството на закона на държавите членки на ЕС. Тези средства ще бъдат отпускани при условие, че се види напредък и на база на доклада за върховенството на правото, изготвен от Европейската комисия.

Когато общественият контрол е много ограничен, се позволи в системата на правосъдието да се развие липса на отчетност и отговорност, което пък доведе до криминализиране на системата, каза Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Според него не може да се очаква, че процесът на отчетност и отговорност, и липсата в самата система на готовност да се противопоставя на злоупотреба с власт, внезапно ще се промени. Единият възможен подход е с промяна в Конституцията, за което в момента по думите на Грозев липсва такова сериозно усилие. Друг проблем в системата според Грозев е тежката съпротива на професионалните общности в нея, които искат да се самоуправляват.

Грозев каза, че е нужен избор на ВСС, който ще бъде достатъчно публичен и прозрачен, както и да се търсят гаранции, че ще бъде в обществен интерес, а не в частен. Опитът на други държави, които са се опитвали да се справят със сходни проблеми, минава през задълбочени проверки на имущественото състояние на кандидат членове на ВСС и инспектората към него, както и проверки за степен на почтеност и интегритет на членовете им, допълни Йонко Грозев.

Проблемът в съдебната власт е свързан с корупцията, каза Мирослав Мавров, юрист и член на Етичната комисия на ПП. По думите му трябва да има контрол от страна на Народното събрание върху Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и в този контролен орган на квотен принцип да има по един представител от всяка парламентарна група. На този орган трябва да бъде вменено да разследва доходите и разходите на всички членове на съдебната власт, както и на семействата им. Според Мавров е необходим и обществен контрол на база на емпирични факти – да има публични статистически данни за броя постъпили сигнали, колко от разследванията не са влезли в срок, за да бъде повдигнато обвинение, колко от разследванията са „на трупчета“ и др.

В съдебната система има 2200 съдии и около 1400 прокурори, които реално извършват 99% от нещата, за които говорим, каза Георги Гайдаров от Обединение на свободните адвокати. По думите му проблемът в съдебната власт е 95% безхаберие и 5% корупция. Гайдаров предложи да се направят промени в Закона за съдебната власт, тъй като предишни променени законови текстове „циментира хора в съдебната власт“

Да се прави разлика между корупция и мафиотизация, призова съдия Ива Пушкарова. По думите ѝ корупцията е управляемо явление и е възможно да се справят с нея чрез различни механизми. Корумпираният служител, за разлика от мафиота, се влияе от средата, в която е поставен и даден човек може да се застави да следва интегритетно поведение. По думите на Пушкарова в Италия е било доказано, че, когато има степен на мафиотизация, антикорупционните мерки са контрапродуктивни.

България има проблем с мафиотизация на властите, водещ до селективен контрол и терор вътре в системата. Ударът върху стратегическите авторитети, върху доверието между колеги, означава етап на институционално замръзване, който наблюдаваме, допълни съдия Пушкарова. Овладяната институция спира да се съобразява, спира да произвежда избори, ако кадрите са изборни, спира да общува със свои звена, престава да изпълнява закона. Историческата практика е показала, че в напреднали етапи на мафиотизация крайният резултат е лустрация или революция. Това е исторически пред нас, каза още тя. По думите ѝ е необходим интегритетен избор на членове на ВСС и на главен прокурор. Борбата с мафията е проста, но много трудна. Трябва да се избират хора с интегритет и не лоялни към политически партии, допълни Пушкарова.

Засилване на правата на жертвите в наказателния процес, ограничаване на възможността да се изтеглят разследвания срещу висшия ешелон, ограничаване на функционалната власт на главния прокурор, предложи Андрей Георгиев от Съюза на съдиите в България.

Кардинална промяна без промяна в Конституцията или дори Велико народно събрание, не може да стане, каза доц. Христо Христев, преподавател в Юридическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски". По думите му има партии, които следват антидемократичен дневен ред. Трябва внимателно и с експертиза да се разшири максимално контролът на съда в досъдебната фаза, да се положат усилия изключителното правомощие на прокуратурата да контролира съда да бъде надскочено. Механизмът за контрол на главния прокурор и заместниците му не работи и трябва да се помисли как да се промени кръгът в този механизъм.

Ние не сме изправени пред обикновена корупция и това не е от вчера. Пробвали сме мерки, приложени и в Италия, и това даде уродливи резултати, допълни Христев. Той каза, че вероятно трябва да се мисли за създаване на нов правоохранителен орган, като се направи така, че да бъде уреден и комплектован като състав с високопочтени хора. Конкурсите за първоначално назначаване и след това за израстване в системата страдат от пороци – предварителна яснота за имена или класирани лица с много високи резултати, но имащи посредствени оценки по време на следването си. Проблемът е с откровено некадърни и безхаберни съдии, има проблем и с атестациите, и с реда на израстване вътре в системата, каза още доц. Христев.