Концлагерът „Слънчев бряг” - мръсната тайна на комунистическата власт СНИМКИ

Снимка: БГНЕС

4 / 9

В близост до Ловеч се намира една от най-мръсните тайни на комунизма – лагерът "Слънчев бряг", в който при ужасяващи условия са били държави хиляди невинни българи

С шествие-поклонение днес ще бъде отдадена почит на жертвите в концлагера. Автомобилното шествие ще тръгне в 10:30 ч. от площада пред сградата на Областната администрация до каменната кариера – мястото на лагера. Поклонението ще започне около 11:00 ч. с панихида в памет на жертвите на комунистическия терор в лагера „Слънчев бряг“.

„Слънчев бряг“ е лагер за политически затворници край Ловеч, функционирал от 1959 до 1962 г. Лагерът е създаден при пълна секретност, без писмено решение на Политбюро на ЦК на БКП и въпреки взетото решение за ликвидиране на лагерите.

Той е един от най-жестоките лагери в България. В него без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150 на брой, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.

Лагерът на смъртта „Слънчев бряг“ носи името си от слънчевия удар, който по измислена диагноза повалял затворниците, разказва пред БТА историкът Людмила Брънекова. 

„Защото след тежкия физически труд, издевателствата, побоищата, много от хората просто не издържали и умирали. В повечето от диагнозите, в смъртните актове по-скоро, посочената причина за смъртта е слънчев удар. И заради това в един момент сред гражданството се е разпространило това наименование лагера – „Слънчев бряг“, посочи Брънекова.

Официалното наименование е „Трудова група – Ловеч“, поделение 0789 на лагера в Белене. Тя е създадена през септември 1959 година. 

„Това са 15 години, след като през декември 1944 г. се приема наредба-закон за трудововъзпитателните общежития и една година след седмия конгрес на БКП, в който се отчита, че социализмът е победил. С други думи, функционирали се твърде много лагери, трудововъзпитателни общежития, които нанасят неизличима травма на българите, на тези, които са засегнати, на хората около тях“, добави Брънекова. 

Тя разказа още, че през 1959 г. се налага откриването на печално известния „Слънчев бряг“, тъй като лагерът в Белене е закрит. Причината е натискът, който идва от западни журналисти, заради информацията, която стига до свободните страни, затова, че в България, уж свободна страна, в която са гарантирани правата на човека, има такива издевателства на човешката личност.

„И затова лагерът е закрит, но се установява, че има 166 души, които са непоправими рецидивисти, злосторници, зловредни вражески елементи, които трябва някак си да бъдат превъзпитани. И затова, без каквато и да е документация, в пълна секретност преместват тези хора на каменната кариерата край Ловеч“, посочи историкът. 

По думите ѝ, сред тях е имало въдворени там хора заради религиозна пропаганда, а също и младежи, които се увличат по западна мода и музика, имат по-различен и екстравагантен начин на себеизразяване. „Това е сталинският модел на създаването на лагери, в които политически и криминални затворници са събрани на едно място“, посочи Брънекова.

С течение на времето броят на лагерниците нараснал и достигнал 1500 души, като сред тях били бивши представители на БЗНС – Никола Петков, адвокати, търговци, музиканти, артисти. „С една дума – инакомислещи. Това са хора, които трябва периодично да бъдат респектирани, за да не бъдат причина по някакъв начин да застрашат народната, в кавички, власт“, добави историкът. 

По думите ѝ, тъй като лагерът е създаден незаконно, в него нямало нито правилник, нито някакви разписани норми. „Това се установява и когато се прави проверка от Политбюро на БКП. Но понеже идеята е, че тези непоправими хора трябва да бъдат превъзпитани с тежък физически труд, за това нормите наистина са били непосилни за тях. Работният ден е започвал между 4:00 и 5:00 ч. и е продължавал до 21:00 ч. вечерта – да се натрошат камъните, да се пренесат“, разказа Брънекова. 

Тя добави, че лагерниците е трябвало да трошат непосилно за тях количество камъни, което след това и да пренасят. „Различни цифри съм виждала от 8 до 20 кубически метра натрошен камък, натоварен за много кратко време – от три до пет минути, на влаковата композиция. Непрекъснат трудов процес се е извършвал на бегом, а който не може да издържи, просто пада от физическо изтощение и следват побоища. Трудно човек може да си представи, че едни човешки същества могат да причинят това на други човешки същества“, каза Людмила Брънекова.

Тя обясни, че документално доказани са 151 души в лагера. „Това стана възможно и благодарение на „Дело №4“ на разследващия журналист Христо Христов, който документално е разгледал всички тези случаи. Така 151 са починали в резултат на тежко физическо изтощение, на побоища в лагера „Слънчев бряг“. Говори се, че са много повече, но голяма част от документацията я няма, изчезнала е“, каза историкът.