Нелепо е минималната ни заплата да е по-ниска от тази в Северна Македония и Сърбия

Според икономиста проф. Ганчо Ганчев е нелепо минималната работна заплата в България да се очертава като по-ниска от тази във всички съседни държави като Северна Македония и Сърбия, при положение че средните доходи у нас са по-високи. Според него поддържането на ниски възнаграждения противоречи на заявеното намерение България да се отдалечи от икономическия модел, основан на ниски доходи, и да привлича инвестиции в дейности с по-висока добавена стойност.

"Когато поддържате минималната работна заплата и другите заплати на ниско равнище, спада предлагането на работна сила. Хората търсят работа в чужбина. Бизнесът пести пари, но остава без работници", обясни проф. Ганчев пред Bulgaria ON AIR.
Дефицит от 3% е постижим

Икономистът смята, че целта бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде около 3% е реалистична. Според него това може да стане по два начина - чрез ограничаване на разходите или увеличаване на приходите, но правителството се опитва да намери "нещо средно" между тях.

По думите му данъкът върху свръхпечалбите на банките може да донесе допълнителни приходи и да има дисциплиниращ ефект върху кредитирането.

Той посочи, че ограничаването на кредитната експанзия може да помогне и за овладяването на инфлацията. Според него банките разполагат със значително по-голям ресурс след преминаването към еврото и облагането на свръхпечалбите не би трябвало да създаде проблем за капитализацията им.

Проф. Ганчев определи данъчната политика като "неясна и непоследователна". 

Той обаче подкрепи идеята за данъчни облекчения за семействата с деца. По думите му младите хора изпитват сериозни затруднения при финансирането на разходите, свързани с отглеждането на деца, а облекченията са начин да бъдат подпомогнати именно работещите родители.

Мярката няма да реши кардинално проблема с ниската раждаемост, но ще има положителен ефект, смята икономистът.

По отношение на горивата проф. Ганчев заяви, че повишението на цените в България не се определя единствено от международните пазари.

Значение има и доминиращата позиция на "Лукойл" и политиката на компанията за максимизиране на печалбите.

Той посочи, че увеличението на цените у нас достига 35%, докато в Швеция е около 5%. Сравнително ниските абсолютни цени в България според него се дължат основно на ниския акциз.