Студ

Студ. Ама зверски студ. Едва си мърдам пръстчетата на краката, докато се увивам в трите одеала, пижами и възглавници, отказвайки упорито да изляза от леглото. Е, неделя е, но не е зле да се надигна. Студ. В кухнята има кафе, но пътят до там ще е дълъг и мразовит. Бррр.

Сметката за тока за януари е 300 лева, а за декември е 250. И двете не са платени, няма и да платя, а ако дойде инкасатор да отвърти бушона, ще пищя.

Студ. Дори и котката не ме ще. Тя си спи в хола, където електрическият радиатор дъни яко, а пердетата, които обикновено стигат до пода, сега са надиплени до половината и захванати с щипки, за да не спират топлината, идваща от радиатора. Това не означава, че се разхождаме по къси ръкави. Не, просто не ни излиза пара от устата, докато си говорим.

Неразумно съм простряла една хавлия на балкона и сега прилича на шперплат. Ако я вкарам в стаята да съхне, ще наводня апартамента. Оставям я да си виси, ще я откъртя към април. То и без това не е ясно дали ще се къпя дотогава, защото тръбите според мен са пред замръзване, а и в банята температурата е по-подходяща за моржове. Пък и на Софийска вода не е плащано. То на кого ли е. Само на БТК, щото те ми звънят към 7 сутринта, за да ми напомнят за себе си.

В Севлиево било минус 29. Бе мойта учителка по география навремето нещо ме е лъгала. Какъв умерен климат, това е Клондайк! Да не би цунамито в Южна Азия нещо да измести?

За да ида до магазина, се обличам като хижарка. Пълзя по стълбите на кварталната бакалийка, защото не виждам къде ходя заради насълзените ми от студа очи, а и знам, че стълбите са хлъзгави. Последното, което искам, е да се стоваря върху ледените стъпала и после да ме събират със снегорин. Пък и самата мозайка на стълбищата е толкова замръзнала, че нищо чудно да я разцепя, ако се пльосна отгоре.

Студ. Така ще е, като се подигравах на един познат, който живее в Канада. Преди две седмици ми писа, че е минус 40, а след няколко дена каза, че вече е само минус 20 и е горещо. Котката само спи. И яде от време на време. Гледам я ядно и искам да си завра ръцете в ушите й, те са топли. Като си представя как на другата сутрин ще трябва да висна на спирката и да чакам рейс и ми идва да седна и сама да си напиша некролога.

Котката нагъва заешко с моркови. Какви неща правят за котки вече! Аз ям леща. С мащерка.

Вечерта гледам репортаж с кмета на Варна Кирил Йорданов. На човека му замръзнал перчема, докато стои и обяснява, че децата няма да ходят 1 седмица на училище, защото преспите са над 1 метър. Водещата му казва, че имало информация, че той /кметът/ бил създал тази ситуация изкуствено и как щял да коментира.

Искаш ли аз да коментирам? Естествено, че той е създал обстановката, и то изкуствено. Най-вероятно е ходил из Варненска област цяла седмица и е плюл по улиците, за да замръзнат. Снегът не знам как го е докарал, вятърът – също. Знам обаче, че са му предложили от Банско и Пампорово да го наемат, в случай че не вали сняг и има опасност сезонът да пропадне, като приоритетно ще трябва да създава изкуствена снежна обстановка на Маркуджиците и Тодорка. Има да плюе, тя Тодорка малко длъжка...

После дават новина и за някакви нещастни работници, които махат вече забитите знаци за винетки, защото политиците се сетили, че е малко тъпо да искат от хората, живеещи в Панчарево или Симеоново, да плащат такса, за да си идат вкъщи. Все едно да ми сложат винетки на Гео Милев.

Метеороложката по телевизията представя прогнозата за времето с един тон и мимики, ще си помислиш, че разказва за Хензел и Гретел.

Цялата седмица щяло да бъде така.

Студ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.