Величието на един народ

Пътувайки всяка сутрин към работата, ставам свидетел на различни случки и типове поведение, показателни за психологията на индивида и целия ни народ.

Например, отношението на българските шофьори в масовия градски транспорт, за които единственият възможен начин да изразят житейското си величие, се изчерпва с това да затворят вратата под носа на едва кретаща баба, да подминават спирки, на които изнервени граждани чакат 30 минути или да карат със 100 км, така че правостоящите пътници да получат поне фрактура на глезените.

Гледайки как бабата лази през леда на спирката на Военна академия, а божеството в автобуса затвори вратата точно под замръзналия й нос, си мислех как подобна абсолютна тъпотия би могла да съсипе живота на цяло семейство, ако жената се втурне към другата врата, падне и си счупи краката.

Разбира се, далеч съм от мисълта, че шофьорът е способен на подобен стратегически размисъл и затова единственото, което правя, е да му кажа какво мисля за него, което пък надали го кара да си преустрои ценностната система.

Подобни чувства събужда у мен и величието на служителки в администрацията, които си умират да спазват обедната почивка с точност до секундата, въпреки километричната опашка от хора.

На продавачки в магазинчета, които се държат, като че ли ти правят лична услуга, продавайки ти кисело мляко.

На мацката в офиса на кабелната телевизия, която те гледа тъпо и продължава да говори 15 минути по телефона, въпреки че ти си влязъл в офиса, очевидно за да й платиш, а не да обсъдите миграцията на къдроглавите пеликани.

На таксиджията, който ще ти откаже да те закара, защото разстоянието не му се вижда достатъчно огромно.

На сервитьорката, която те гледа отровено и ако може, сигурно би те отровила.

На съседа, който си няма друга работа, освен да реже гумите на колите, спрели на “неговото” място.

Примерите са безбройни, а и тук всички си ги знаем – те са едновременно жалки и велики. Ние сме интелигентни, умни и, абе, какво ще се сравняваме с тях, ние сме над тези неща, не се ядосвай за глупости! Има по-важни неща в живота.

Но животът си тече, ние все така си наблюдаваме, стоим си над тези неща и се ядосваме вътрешно, защото емоционалната интелигентност е също толкова важна, колкото и другата.

В това време простаците и глупаците си прокарват път все по-уверено и смело, защото това е, което величията трябва да правят. И успяват.

Но ние сме над тези неща.