Треска в събота вечер

Времето напоследък се побърка. След като цяла седмица имах чувството, че съм на Северния полюс и дъхът ми падаше на ледени канари, внезапно в събота стана почти пролет. Едно слънце, едни реки от мокър сняг и кал, веселба. Хубавото е, че носът ми не прилича на айсберг. Хубавото е, че е събота. Почивам си, гледам телевизия. Имало световно първенство по ски. Явно са го закъсали със снежната покривка - като гледам са натрупали снега само по пистата. Коментаторът обяснява, как пистата е заледена и че за да се задържат на ледените участъци, скиорите трябва да разширят максимално задните си части. Интересно. Това е положението и аз ще си взема една щека за да си разширя частите и ще съм като една Евгения Раданова по ледените софийски улици.

Спечели австриец. Било комбинация. Вероятно е бил най-разширен. С брат ми презрително загърбихме зимните спортове. Отиваме на плуване. Водата е като в гейзер. Супер. До мен в съседния коридор татко тренира водна топка със сина си. Колко мило. Топката от време на време ме тряска по главата. Детето се учи. Таткото мило се извинява. На път съм да получа комоцио. Въпреки това самоотвержено плувам.

Тръгвам си от басейна. Имам главоболие. Пак добре, можеше да си тръгна със строшен череп. На път за вкъщи с брат ми минаваме през хипермаркета. Има промоция на шоколадчета. Мило заграбвам цялата табла. Девойката от промоцията гледа все едно съм й задигнал сутиена. Ми боли ме главата, нея не са се опитвали да я удават с преднамерено млатене в мозъка. Брат ми деликатно обяснява, че принципно не съм добре с главата.

Тръшвам се в нас с мускулна треска. По МTV има любовен уикенд. Ай, сиктир. Да живее Трифон Зарезан. Ще спя. Довечера ще излизам, все пак е събота. Успивам се. Само така не се бях успивал. Наклепвам се с някакви маски. Опитвам се да спра оплешивяването, бръчките и не знам си какво още. Ще спра аз. По скоро ще ме набутат в някоя лудница. Брат ми и майка ми предполагат, че може би е в резултат от ударите в басейна. Не е. Клепам си се на общи основания. Излитам.

Купувам пиене, хващам маршрутка. Тоест обратното. Поркаме си с една приятелка у тях. Много е яко говорим си, чатим си, блещим се в някакъв сайт в който жени си бъркат в носа. Това също било фетиш. Не го знаех. Да се възбуждам от жена, която се опитва да си извади мозъка през носа. А аз се притеснявам за моите маски. Я да видиш.

Звъни ми телефонът. Шефът. Боботи със странен тембър. А да, вярно беше болен. Говори ми за някаква Евровизия. Бе ква визия, бе. Аз съм изпоркал половин шише бърбън. Да ще напиша за Слави, Евровизия и за опазването на пеликаните и дивите сойки в Непал, ако се налага. Айде. Сядам да пиша. Звъни една колежка, тя го написала. Редактирам, снимки, каффета, измами, драми. Абе оправихме Евровизия. И на половин шише пак я оправихме. Един приятел ми прати SMS, че е на конкурс Мис Ботевград в Ботевград. Да де, няма да е в Етрополе. Конкурс Мис Ботевград, ама моля ви се.

Порядъчно се напорках. На никого не му се излиза. Алкохолици. Отивам на клуб. Сам-самичък. Трябваше да отида до Ботевград. Късно е, батка. Яко прогресив ритъм. Супер, супер. В “Червило” е хубаво, че може да си танцуваш сам и залепен до когото и да е, на никого не му пука. Друснах още едно голямо. Аз съм звездата на вечерта.

Пременил съм се скейтърски. Поискаха ми лична карта на входа. До мене танцува некъв пич и той подобно облечен. Нали се сещате как има хора, които се отличават от другите. Както пише Джек Лондон, личи си маята, печелившата закваска. Пичът беше точно от тази смес. Имаше и готини кецове. Моите са по-хубави, де. Танцуваме си. Той май танцува по-добре от мен. Ааа. Аз съм упорит и контактен. Запознавам се. Дано да не ме помисли за педал. Каза ми, че съм денсил готски. Йоп. Хващаме се на бас. Който изкара най-много да денси без да седне, печели. Може да пием само вода и ред бул. Почна се едно надиграване. Лазар Дъбака може да ми диша праха. По едно време дойдоха яки жени. Леле. Едната май беше гадже на опонента. А, не е честно. И двете са руси. Яки са. Едната ме тупна по врата. Каква хладна ръка. Ще се разтопя. Абе, я се махайте, хванал съм се на бас. Чупка, разпоретини. Да живее тестостеронът.

Печеля естествено. Не помня името на пича. Пък и няма значение. Часът е 10.00, слънцето пред дискотеката ми ослепи разстроения мозък. Натъпквам се разглобен в такси. Пролетта продължава. Моята съботна треска също. Айде на бас.