Носи ли Нане Стоичко мартеници?

 “Над Стоичковия двор се зави тъмен облак от разтревожени и изплашени щърци и с ужас се завъртя над треперящите върхове на върбата, дето тръпнеха и се разглобяваха от сътресението дванайсет гнезда. А разгневеният Стоичко с дива наслада продължаваше да върти брадвата.”

Елин Пелин, “Нане Стоичковата върба”

Дойде април и народът без очи остана да се кокори по корони, комини и камбанарии, белким види някой щъркел, че му писна от тия мартеници. Повечето щастливци вече се отърваха от тях, но други още ходят изнервени от досадния “накитник”. Пречат му, ама иначе не ги маха – нали са най-българският символ? Ей тук ще ти прекърша хатъра, българино.

Ще ме прощаваш, но според някои “учени” глави, родината на първомартенския амулет е Нейна Свещеност Римската империя. В построения за един ден град основните цветове били бялото и червеното, което и днес е видно върху знамената на всички много-европейски държави като Британия, Французия, Италия, ФРГ-то, даже и ГДР-то. Така че не е много богоугодно да се перчиш с този вече развенчан мит за българското.

И още нещо – в най-скоро време очаквай да се срине досегашната репутация и на Аспаруховата конска опашка, както и на киселомлечната ни бактерия. Но ти не бива да се притесняваш, защото предвидливият по-голям европейски брат знае как да не ни пореже. Баааавничко ще ни краде илюзиите. Мдааа, ще поемаме истината на малки залъци, че инак може да се задавим от горчивия вкус на глобализацията: няма нищо българско, ами всичко е древноевропейско.

Та за мартениците ми беше думата. Не подскачайте от радост като видите щъркел, че може да залитнете и без да искате да бутнете и строшите крехкия комин на иначе здравия ни комбинат. Той, коминът, е душата на металургията, те затова щъркелите обичат да гнездят на него. Напук обаче на несполучливия социално-културен шарж, върху който някои родни величия продължават да “творят”, щъркелите по нашите земи се множат. Иначе гротеската е завидно сполучлива – деца много-много се не раждат и дарования млади България да напускат се не спират, но на щъркелите явно тук си им е гот. Ето, за последните две години броят им се е увеличил с 15%. Чудя се докога ли ще продължава това?

Сигурно са забравили колко жестоки можем да бъдем – и по ганьовски, и по гелевски, и по “готски”. Какво ли прави Нане Стоичко сега? Дали не си точи брадвата? Да, обаче, ще кажете вие, те щъркелите са умни птици. Никой от тях вече няма да краде нечия капа. Щъркелчетата от малки ги учат – ако искате да не ви рушат гнездата, не се закачайте с хората.

Ама бай ви Нане сега е осиромашал три пъти повече от елинпелиново време и отсича върбата без окото му да мигне! Че кой ти дава безплатно дърва за зимата за цяла седмица, че и отгоре? Удрай със секирата и туй то! Глобите са символични – в най-лошия случай плащаш 500 лева. Пък и нали трябва първо да те хванат.

Та какво за мартениците? О, да. Най-много обичам да ги гледам как висят на цъфнало, току-що разлистило се дърво. Няма по-изтънчен естетически вкус от оня, който решава да постави изконната българска мартеница редом до ябълковия цвят и свежозеления лист в центъра на града!

Това е в състояние да ме накара да изроня един леген сълзи на умиление и божествена наслада. Да разклатя психическото си здраве! Защото при покъртителна гледка като тази, започвам да се питам какъв е смисълът да живееш повече, след като си станал свидетел на тази еманация на висшата ни цивилизация, а защо не и на изначалната космическа организация?!

На изпроводяк – един малък съвет. Зная, че българите вече и съвети не приемаме, но всяко зло за добро – за сметка на това пък сме станали по-тънкообидни. Все пак ще си го позволя. Догодина да внимаваме какво си пожелаваме, като ни връзват мартеница. Дано поне някои си пожелаем по-малко нанестоичковци и щъркелите да продължат да се връщат в България. Че инак, ако не видим щъркел, как ще ги свалим пустите мартеници?

Кирил Кирилов

kiriloff@start.bg