Дебел червен светофар

Нали помните онази телевизионна реклама, в която един плешив чичко мълчи 20 секунди, втренчен в нас. 20... 19... 18... 17... 16... 15... 14... 13... 12.... и т.н. Е, представете си, че онези тягостни 20 секунди не са нищо в сравнение с чакането по софийските пешеходни светофари.

Наш екип се убеди лично в това, засичайки времетраенето на “зелените” и “червените” вълни по най-ужасните трасета. Ако долуспоменатите цифри ви се сторят дребни, вземете хронометър и стойте изправен 120 - 180 секунди на едно място, втренчени в червена лампа, за да разберете какво имам предвид под неприятно чакане.

Светофарът на кръстовището на Раковски и бул. Цар Освободител. Не случайно това е червената точка на София. Само на няколко метра от идеалния географски център на столицата този светофарен цикъл ме наказва всеки ден с поне 10 минути от живота ми. Защото ми се налага да пресека Г-образно, тоест да мина през два светофара.

Простите засичания и на този светофар показаха червена вълна от порядъка на 120-160 секунди на светофар. Значи, за да минете два светофара, умножете времето по две. И на връщане, ако пак минавате оттам, съдбата ви отнема още толкова наказателни минути от живота.

Разбира се, винаги можете да пресечете на червено, но тогава рискувате всичките минути до края на живота си. Ако все пак благополучно минете, нарушението ви няма да остане незабелязано за поне една от 13-те (!!!) видеокамери на КАТ, следящи за нарушения.

Светофарът на университета. Поради ремонтни дейности заради софийското метро, подлезът под университета бе затворен и бе сложен временен светофар. Нашият екип направи три засичания на този светофар.

При първото от тях, зелената вълна за пешеходци беше 21 секунди, а след това последваха 120 сек. време автомобилите да се изнижат. Последваха феноменалните 54 сек. време за пресичане и отново 134 сек. червена вълна, които със всеки следващ цикъл се увеличаваха на 156, 165 и 178 сек. за сметка на времето за пресичане - 31, 21, и 16 сек.

Изследването е проведено в периода 12:15 – 12:30 часа, когато движението е относително спокойно, за разлика от следобедните и сутрешни часове, когато този светофар отнема и по над 240 секунди от времето на чакащите.

Добрата новина: Подлезът е само временно затворен.

Светофарът на Димитър Несторов и Цар Борис III. Ако досега си говорихме за шампиони по най-дълга червена вълна, сега ще ви спомена за абсолютния лидер в дисциплината “най-къса зелена вълна”. Аз лично винаги съм се чудил защо на това кръстовище са сложили светофар за пешеходци, който тъй или иначе се разлиства (позеленява) само в много кратки и едва забележими моменти.

Ако ви се наложи да пресечете това кръстовище, по-добре помислете дали да не изберете друг брод. След 90 секунди чакане, когато най-накрая зеленото човече се появи на светофара, тепърва ви предстои да прелетите над 4 платна за 9'51” сек, като през това време трябва да се преборите и с автомобилите, опитващи се да направят ляв завой.

Тук и Том Круз едва ли би се справил, затова и не се решава на “Мисията Невъзможна 4: Да преминеш за 9 секунди”. Аз лично (младо момче на 26 години) засякох с нормална и леко забързана крачка, че за 9-те секунди успявам да мина едва 3 от платната и то при условие, че от ляво не ме дебне шофьор-нервак, държащ да завие наляво именно сега, защото и той има само тези 9 секунди да извърши тази спец-операция.

ОК, но ако сте баба на 60 или 70, стар дядо или малко дете? Ще ви трябват поне 20-30 секунди и то при бърз ход – това е приблизително три пъти повече от отпуснатото ви от светофара време. И то при условие, че няма коли отляво.

Отдавна е ясно, че пешеходците в София нямат никакво предимство, зебрата е животно в Африка и ненужно хабене на бяла боя по улиците. Ако случайно някой шофьор спре на пешеходната пътека, ние плахо пресичаме, чудейки се дали всъщност това не е някой психар, дебнейки ни да излезем на пътя и с мръсна газ да ни прегази. И най-накрая едни такива светофари, които хич не са френдли, са съвсем на път да скофтят положението.

Но, усмихни се. Винаги има и по-лошо от това да си пешеходец - да караш колело в София. Тогава си, ни риба, ни рак... и улиците, и тротоарите не са за теб... на улицата си застрашен, на тротоара си заплаха... И накрая не знаеш дори кой светофар важи за теб, този на колите или този на пешеходците.