Бон. Касов бон.

Димитър Атанасов*

Това е постинг за търгашите, дядо Евстати, ДДС-то и доматите. Може да се приема и като апел за малко повече потребителска култура (не става дума да не крадете в кварталната бакалия).

Значи, забелязал съм, че много малко хора знаят, че ДДС е косвен данък.

Спокойно, няма да приказвам за данъчни закони, просто започвам отдалече.

Та, хората не знаят, че този толкова известен данък, е косвен. Т.е. - че се плаща от един, а се внася от друг. Масовият потребител не осъзнава, че самия той го плаща като процент върху всяка закупена стока, а търговецът просто го внася впоследствие. Ако няма някоя ДДС-врътка де, ама това е друга тема.

Мине, не мине време и по TV все се намира някой, който да каже, че ДДС му пречи, че е твърде голям и че това ще се отрази на цените. След което баба Гица и дедо Евстати усещат с косъмчетата на носа дори, че идва ново увеличение на цените, щото държавата е прецакала някоя гилдия с данъците.

Да, ама не. Тоя данък си го плащаме ние (до което умозаключение трябва да достигне всеки, който е разглеждал каталог на стоки, в чиято цена не е включен ДДС).

Къде обаче отиват тия печално известни добавени 20 процента?

Накратко: ако си вземете касова бележка, ще идат в ръцете на държавата. Ако не ви дадат касово бонче (и вие не си го поискате, щото не сте скандалджии, все пак), ще отидат в джоба на търговеца.

И какво се получава - взимаме, да речем, кило домати. Струват 1 лев без ДДС. За нас, като крайни потребители, тия домати са 1,20 лв заради ДДС-то. Ако си вземем едно килце за салатата (Световно е все пак, моля, моля) и не ни дадат касова бележка, търгашът ще вземе не 1 лв, а 1 лев и 20 стотинки. И държавата няма да му ги търси, защото няма как да знае, че сме си купили зарзават.

Ако обаче си вземем бележчицата (и особено ако искаме вътре да пише, че сме купили домати, а не други хранителни продукти), за тия домати търговецът ще вземе точно лев, а 20 стотинки ще идат в хазната.

И всички ще са доволни - оня ще си е продал килото за лев, вие ще си имате бележка за пред жената, а хазната ще лапне 20 стотинки, с които ще реши някой важен държавен въпрос.

За мен втория вариант е за предпочитане.

Затова Ви призовавам (О, зли демони на потребителския дух!), братя и сестри, ИСКАЙТЕ СИ КАСОВИЯ БОН! Усмихнете се хубаво и задръжте опашката с мериносов поглед, вперен благо в касовия апарат.

Ако ви е много неудобно, кажете, че пазарувате и за комшиите и трябва да се отчетете. Но задължително настоявайте за бончето.

Аз действам така от месец. Гледат ме тъпо. Аз обаче съм упорит.

А вие?

*Вижте още материали от автора тук