Джакпот

Джакпот. Звучи някак сочно и стабилно. 5 милиона звучат още по-сочно и стабилно, ако трябва да съм честна. 5 милиона. Лева. И няколкостотин хиляди отгоре, но това са подробности. Да не издребняваме.

Първата ми работа ще е да си възстановя баланса на кредитната карта, преди да е дошла Икономическа полиция да ме арестува пред блока. След това ще напусна блока, ще си купя къща, кола, още няколко имота. Чувала съм, че е добре да се инвестира в имоти, пък и българинът е особено пристрастен към закупуване на къщи и апартаменти.

Стига да са построени добре, тоест да не падне скелето някоя нощ или пък някоя от подпорните стени, както често се случва напоследък. Ще оставя ключовете на майсторите, да направят ремонт, а аз през това време ще пътувам.

Докато аз пътувам, майсторите ще направят публичен дом у нас, или ще навъртят сметки по секстелефони, ще се натряскват всяка вечер, а накрая може и да се скарат и изпотрепат. И после аз ще съм отговорна. Временно замразявам плановете за имоти и оставам на Редута.

За сметка на това ще замина на Карибите, ще се плацикам, ще се пека и ще пия дайкири. Ако не ме отнесе цунами, циклон, тайфун и торнадо, естествено. Няма угодия на този свят! Карибите отпадат.

Ще ида в Хималаите - чист въздух, екзотика... Там обаче най-вероятно ще ме отнесе лавина, откъртила се от някой от осемхилядниците, заедно с мумифицираното тяло на изчезнал през 22-ра година алпинист. Еее, то човек няма къде да иде на тая планета!

Може и в Перу... Красота, Мачу Пикчу, пак чист въздух... И някоя кръвожадна лама, която ще ме разкъса!

Ами тогава Бразилия – фестивали, самба-мамба... Не, мамба май беше змия. Значи само самба. Само че там има комари, които пренасят малария. Има и СПИН. И разни влечуги. Мерси, подобно.

Ох, ми тогавааа, ще ида в Тунис или Мароко. Там не се сещам да има нещо кръвожадно и опасно, нито пък някакви екстраординарни атмосферни явления. Само че, току виж някой терорист, който е станал накриво сутринта, е решил да взриви хотела, в който и по някаква случайност и аз съм се настанила. Пфу...

Замислям се. Какво да ги правя тея пет милиона? Ще инвестирам! В какво точно – не знам. Но като ги инвестирам, акциите сигурно ще се сринат, а компанията ще се окаже мафиотска офшорка, пирамида, трапец или кой знае какво и после аз ще лежа в сливенския затвор, а майка ми ще ми носи кюфтета и ще ми ги пъха през решетките. Не, благодаря. Мразя кюфтета.

Ми то май се оказа, че не ми трябват тези пет милиона. Пó ми е добре с двата лева за билетчета и едни носни кърпички. Тях поне знам за какво точно ще ги употребя. После ще ида да си дебалансирам кредитната карта още малко, пък ако дойде Икономическа полиция, ще се скрия в гардероба.

А на печелившите – честито!