Глобалната паника

От седмица насам в света се провеждат едновременно поне три конференции на тема “Глобалното затопляне”. Събрали са се светила от всички области и науки и обсъждат какво трябва да се направи и то бързо, за да се спре парниковият ефект. Показват се снимки от Килиманджаро без сняг, обяснява се как ледниците на Хималаите се топят и как китайците и индийците първо ще се наводнят, а после ще настане страшна суша в продължение на десетилетия. Ще се разтопят и ледниците по полюсите и Плевен ще бъде на брега на морето! С една дума- апокалипсис!

Всеки ден се приемат какви ли не закони, споразумения, харти и всякакъв род документи, с които да се ограничат емисиите вреден газ, дезодоранти и фреони и другата седмица да се събудим без озонови дупки, със сняг само там, където трябва, и да заживеем щастливо.

Да, ама не. Парниковият ефект е резултат от човешката дейност в последните 200 години и поне още толкова ще трябват на Земята да се възстанови. Това твърдят специалистите, не аз. Освен мерките за ограничаване на парниковия ефект, трябва обаче някой да обясни на нормален език, ама без излишни емоции, какво трябва да очакваме в по-обозрим период от време, за да знаем как да реагираме.

Много по-вредно за човечеството е, ако при всеки по-голям снеговалеж и два-три дни с минусови температури хората започнат да получават истерични пристъпи, защото, видиш ли, идвал краят на света.

Планетата ни се променя непрекъснато, но за пръв път има вероятност тези промени да ни засегнат като вид. И вместо да седим и да скимтим от страх, да се хванем в ръце и да се приспособяваме и ние, защото иначе ще отидем при динозаврите.

Достатъчно филми има, сядайте, гледайте и без паника! Човечеството винаги оцелява.

Или почти винаги...