Седемте кръга на страстта

Пиша тази равносметка, изпълнена с вдъхновение, яйца и козунаци. Измина страстната седмица и аз, с ясно съзнание, пълен с животински продукти стомах, леко винено съдържание в кръвта и в пълно присъствие на духа описвам изминалите дни на изпитания на некалената ми и консуматорска воля.

По няколко основателни причини тази година за първи път не постих цели 49 дни. Най-малката от тях беше да се предпазя от поемането на прекалено голямо количество въглехидрати (заради Аткинс и някои други „светии” на здравословното хранене). Другите няма да споделя, като се позова на петата поправка.

Така през изминалите 7 дни се преборих (доколкото можах) с всеки порок, който се изпречи на пътя ми в името на частичното споменато смирение и аскетизъм, на който, вярвам, всеки трябва да се подлага от време на време.

И ден по ден описвам какво преживях.

Ден първи. Неделя. 1 април, без майтап.

Ставам в 9.00 часа с упорит махмурлук, който ме гони от няколко дни насам, след като присъствах на парти на група безмилостно превъзхождащи ме във всяко отношение мъжаги (имам предвид, че могат да пият повече, да ядат повече, да крещят повече, да спят по-малко и да са по-високи).

На масата вкъщи има недовършен шоколад, а до него – пица в перфектно състояние. От второто изкушение се отървавам лесно – кучето ми и без това е изтормозено от глад и е заслабнало доста напоследък. Шоколадът обаче остава и аз го гледам с жадно-хищен поглед готова всеки момент да зарежа всичко и да го изям-ам-ам.

Възпират ме. След това изхвърлям полу-празната кутия цигари в коша пред блока и с треперещи от глад крака с приятеля ми се добираме до масата. Една чиния боб и салата от чушки по-късно сме толкова доволни, че той не издържа и си пали цигара, а аз, ядосана отивам да правя интервю със Станислав Генадиев. До вечерта не пуша и всичко върви както съм решила.

Ден втори. Остани с мен в понеделник.  

Денят ми започва с Остава и продължава с новите филми на Ларс фон Триер и Франсоа Озон, които ми връщата вярата в живота и ме пращат на осмото небе.

След това срещам случайно един приятел, с когото на път към редакцията обсъждаме колко тъп е западният рационализъм, колко грешна е вярата в причинно-следствената връзка,  колко е вярна интуицията и т.н.

Както си философстваме, спира токът и в трамвая ядем бонбони. Със сладки мисли в главата, половин час по-късно, аз се отдавам на интуицията си и влизам в прекрасната кухня в новата ни редакция.

Правя си постна салата и тъкмо да засвиря мелодията на радостта, когато за зла беда виждам Иван, който невъзмутимо дъвче насреща ми благоуханна манджа с месо, кашкавал и други забранени плодове, които не растат по дърветата...

На мен ми става тъжно и хищно. Отгоре на всичко, няма сол и олио и се налага да си сложа вместо тях чили-сос в безвусната салата. Хрупкам люти краставици докато съвсем се откажа от лошите си помисли. И този ден минава само с изкушението...

Ден трети. Ковач на съдбата си.

Точно преди да стана, сънувам как отварям кутия цигари и вътре са наредени пирони. Обаче аз невъзмутимо изпушвам един. Асоциацията е ясна - заради коварната ми колежка Гинка е, която, като отива да пуши, казва „Отивам да закова един пирон в ковчега”.

Първоначалната ми веселост от съня обаче секна когато се сетих, че имам важна лекция в 8.00. Отчаяният ми опит да съм примерна и редовна студентка завърши с провал - лекторът не дойде. Това ме отказа и от следващото упражнение по правоговор, „ш”-то ми остана крайно неправилно и, изнервена от този факт, точно в 9.45 запалих първата си цигара от 2 дни.

Ден четвърти – розови кошмари.

Да – постът изключва и правенето на секс. И се ограничих от всякакви подобни възможности и намерения. Така в сряда, около 7 сутринта, блажено потъвам в най-еротичния сън на изток от Мексико.

Събуждам се кисела и позеленяла от яд в розовите си чаршафи и блянове и единственото, което ме успокоява е, че на приятеля ми му е далеч по-гадно, хаха. За да развеселя неговите братя по съдба, пиша статията за Моника Белучи с надеждата, че мечтите помагат дори при поста...

Ден пети – ела, завържи ме.

Сладко. Шоколад. Си-си-сирене. Мляко. Месо. Цигари. Бира. Водка. Секс. Баклава. Мда. Нито едно от десетте. Само вода...

Ден шести – да устоиш на Содом и Гомор.

Станах рано сутринта и с бодра стъпка и маршрутка се запътих към другия край на града за прожекция на 2 зловещи филма.

Първият – „Черна жътва”, показва по изключително брутален начин как над едно градче се изсипват 10-те божи напасти, които Господ праща нас египетската земя (Изход, 7-11), съчетани с ужасно страшните халюцинации на главната героиня (още за филма - скоро).

Вторият беше „Проектът Съншайн” и в него също не липсваха кървави и страховити сцени. Не стига това, ами и гледах постановка по „Йерма” на Фредерико Гарсия Лорка (не знам кое беше по-зловещо, честно).

Накрая, след целия този ужас, се озовах в Студентски град на една маса с пиещи и викащи веселяци. На мен и приятеля ми обаче не ни беше много весело докато пиехме сокче и смучехме лукче след лукче.

Напуснахме с единственото и невинно желание за фалафел и картофена наслада. Естествено, не намерихме отворени араби и си взехме едно от онези вегетариански блюда, в което няма нищо истинско – растителна сметана, постно сирене, соево мляко, соево месо, соев ориз, соева царевица, соев сок от моркови соева вилица, соева чаша соева тоалетна хартия. Ох....

Но не – не беше достатъчно просто да заместя водката с лукче и хмела със соя. И затова упорито се запътих към бразил електро-партито в Ялта. Там се сещате от какво изобилстваше (освен супеяката музика, готините хора и секси-танцьора, нает специално за партито). След бурните трезвени емоции в 4 часа приключи най-дългият и най-страстният ден от постите тази година...

Ден седми с мирис на пот и спортна злоба.

Вечното дерби. Ако говорим за истински страсти – ето това е мястото. Стадионът с главно с като Страст,  Сила и Семки (ако искаш –страстно лющене на семки). Аз съм в най-опасния сектор, около мен се веят знамена, късат се шалове на противния отбор, крещи се, палят се димки, скача се по седалките, скинари правят пого (това ми се стори доста тъпо и безсмислено, но както и да е - да се бият щом им харесва).

Адреналинът на такива места, въпреки не особено напрегнатия мач, е много висок. Аз съм заразена и опиянена, макар че не се отпускам дотолкова, че да пея с останалите. Изобщо лудницата е пълна. За съжаление накрая нямаше една студена бира. За сметка на това ми изгоря носа на слънцето. Но това е цената на преживяването...

Сега всичко е спокойно. Равносметката е, че през страстната седмица изпуших около 10 цигари (8 само през последните 2 дена), не пих алкохол, не хапнах месни, яйчени и млечни продукти. Не правих секс, ограничих максимално лошите мисли и се опитах да бъда по-добра.

Успешно преминах през седемте кръга на страстта. Наградата са яйца и козунаци, както и прелестното агнешко на мама. И естествено – поредното чудо. Христос воскресе и тази година успешно. Мисията е изпълнена.

Още от мен