Люлин, South Carolina

Седя и си мисля, мисля си и седя. В един момент се оказва, че май само си седя. Да е жив и здрав Милен Цветков и неговото предаване, което ми дойде на помощ точно в този момент, точно преди около седмица.

Разсъждавайки какъв да бъде материала ми, този мил човек и неговите, в случая, откровено неориентирани гости, ме насочиха много точно.

Подобно на един друг водещ, от една друга телевизия, Милен обяви: “Имаме новина! Факт е първата българска госпел песен!”. Помислих си… О,боже. О,боже! Госпел? България?! Да видим по-натам…

Ето го и лицето на проекта, с други думи, вокалистът: Цецо Елвиса. Беквокалите изпълняват Айа и Вяра от Стар Академи – жалко за добрите гласови данни на момичетата. Извинете ме, но нещата ми клонят към порнография. Госпел в Източна Европа бих го преживяла. Но такъв, изпълняван от човек с псевдоним Цецо Елвиса? Май не мога.

С това обаче асбурдът не приключва. В разговора в студиото се споменават имената на талантливи и уважавани имена като Жоро Янакиев и Владо Захариев – музиканти от “Сигнал”, Милен Кукушаров, бивш пианист на “Каффе”.

Дотук добре, но кой им даде тази безумна идея на тези иначе толкова прекрасни хора? Може ли южняшкото боботене на Цецо, така де, Елвиса, да се нарече госпел? И свършиха ли се музикалните стилове, та избраха този толкова далечен и непосилен, но иначе модерно звучащ go-spell?

Давайте, говорете. Ако бях на мястото на г-н Цветков, щях да накарам Цецо и придружаващата го Мариела Нейкова, автор на текста, да обяснят по-ясно идеята си за тази песен. И тук май вече дойде мястото да ви кажа и заглавието й и да се приключи веднъж-завнаги. Дръжте се: “Бог е моето екстази” (свалете безплатно от тук).

Така де, като ще да е госпел, поне да има Бог. Пък било то и в съчетание с бонбонки. Не става ясно нищо друго, освен това, че песента била планирана да се издаде около Великден, заради посланието, което би трябвало да носи: “не” на наркотиците и “да” на вярата.

Да обнадеждим младите, не за друго. Бла-бла. Добър замисъл, но не дотам добра реализация. Аз си мисля, че малко от тези млади слушат именно такава музика. И като ценител на госпел културата, защото “музика” звучи непълно, не можах да усетя нито емоцията, нито духа на афро-американците, нито пък се надъхах с безгранична вяра, слушайки малко по-късно парчето.

По-скоро имах чувството, че се намирам в накаква измислена и съмнителнобяла църква; мястото не е Южна Каролина, а покрайнините на Люлин втори микрорайон; хорът се състои от няколко току-що навлизащи в бранша певци; няма негърки с големи шапки с перфиерии, но за сметка на това си имаме клонинг на Елвис Пресли. Картинката е пълна. И за капак на всичко – тепърва ще очакваме и клип.

Оооу, Джийзъс!

Още от мен