Две жени в къщата*

Не мога повече, изплака Нели, тръшвайки се изтощено на масата в голяма столична пицария. Е, не се стовари директно върху масата, но имайки предвид, че наскоро падна от хладилник, и това беше възможно.

Разбирах я твърде добре. В третия ден от поредната безработна четиридневка бяхме заприличали на прашни и изтерзани номади, които мъкнат пълни с чорапи раници с идеята да пътуват нанякъде.

Пътуването не се осъществи по ред причини и затова си спретнахме градски туризъм, в който разбрахме, че да мръднеш до Омуртаг е далеч по-лесно, отколкото да стигнеш от Младост до Арена Запад.

Ледената бира ни докара до екстаз и единодушно решихме, че начинът, по който мазно се плъзга по канализацията, със сигурност е направил откривателя й първия заселник в Рая.

Лошото беше, че планове за вечерта нямаше. А за две жени, които в последните дни са спали общо пет часа и четиринайсет минути и всяка нощ са се прибирали тогава, когато петлите се захващат със сутрешното миене на зъби и човки, това е твърде неприятно.

И точно в този отчайващо празен момент дойде sms-ът. От Ангел – приятелче и колега, което винаги обича да ни изненадва, а в случая директно ни откара в небесата. Идвайте веднага на парти в Бояна, гласеше текстът, а ние само дето не изгризахме чашите от удивление, захлас и почуда.

Младежът ще си празнува рождения ден, така че хукваме за подарък, който купуваме с малоумен поглед, синхронно мучене и сочене с показалец в посока на избрания артикул. За щастие, продавачката се оказа разбрана /или просто някога е отглеждала чифтокопитни/, та веднага се досети какво желаем и дори ни го опакова.

Поредното такси. В него заспивам точно на въпроса на шофьора откъде сме били искали да минем. В просъница му казвам да минава откъдето си пожелае и да не ме пита нищо, а като стигнем на улица 203, да ме събуди, без да ми вика. Нели въобще не говори и май е в ступор.

Улица 203. Наоколо има гора и къщи. Ангел изплува от тъмницата и ни повежда към това, което ще се окаже най-яката ни нощ в последните години.

Самотна, необитаема, двуетажна къща. Липи няма отпред, но има две коли и бус.

А вътре – около 20 души, които ни посрещат горещо. С някои от тях се оказва, че сме стари познати, така че се тупаме по рамената и се целуваме влажно. 

Барабани, две китари, микрофони, усилватели и лаптоп. Кренвирши, фъстъци и бира. Вечерта придобива някакво измерение.

След час кабеляците са вързани, а микрофоните се оказват два и работят. Имаме си професионален китарист /Пепи/, певачка /Ирена/ и барабанист, който се казва Илиян.

Лирическо отклонение: Последния не спрях да го зяпам, което ми костваше няколко разливания на бира по земята, тъй като широко отворените ми очи бяха вперени в него, а не в чашата. Край на лирическото отклонение.

Оттам нататък се случиха много неща. Purple, Guns', Led Zeppelin, Beatles и доста други. Оказа се, че Ангел сериозно си е сбъркал професията и всъщност е роден, за да пее. Не се уморих да му го повтарям - особено след като двамата с него изкарахме Sweet child of mine в неповторим ъндърграунд вариант, на който Аксел би си изгризал гръкляна.

След няколко часа подът бе засипан в черупки от шамфъстък и фасове – досущ като в пичовски бар. Липсваше ни само афроамерикански саксофонист, но като се замисля, може да е имало и такъв персонаж наоколо и аз просто да не съм го видяла. За справка – виж лирическото отклонение.

За сметка на това, бирата беше налична и непрекъснато покълваше в ръцете ни по някакъв извънредно вълшебен начин, който все още не съм разгадала. А суровите кренвирши, които се белят със зъби, нокти и тирбушон, се оказаха най-изящният деликатес, до който някога съм се докосвала.

За четвърта поредна вечер се прибрах тогава, когато петлите-чистофайници стават. Оглушала от басовете, барабаните и собственото си викане.

Но както споделих днес на собствения си шеф /и той каза, че е подозирал/ - винаги съм искала да се занимавам с музика. Е, това беше доста екстравагантно сбъдване на мечтата ми, но когато мечтите се сбъдват, място за претенции няма. Има просто голям кеф.

*Поради липса на трима мъже и лодка /спомнете си за Джером Джером/

Още от мен