Името на простотията*

Интересни неща се случиха на 29 март. От няколко седмици ВАЦ-овият всекидневник “Труд” мащабно провъзгласяваше супер офертата си, а именно, че от днес в продължение на 30 седмици, читателите му ще получат и книжка заедно с вестника. Първият роман класика, с който библиотеките на българите се очаква да се обогатят, е “Името на розата” на Умберто Еко.

В тази връзка то не бяха снимки на полегналата Ирен Онтева с расо и книга в ръка, то не бяха рекламни карета и други щуротии.

Тъй като психологията на българина е лесно предвидима, още миналата седмица знаех какво ще се случи. Опитвайки се днес да си купя вестник “Труд” просто заради самия вестник, а не защото съм си загубила съня в очакване на подаръка – роман, изтощеният продавач ми заяви, че вестникът свършил още с кукуригането на първите петли и дори имало скандали на сергията. Както казах преди малко – това бе предвидима ситуация.

Само че ме хвана малко срам, че простият български народ – да, точно простият, който не може да пише грамотно, да говори грамотно, да се държи грамотно, се юрва като стадо огладнели овце, когато помирише нещо на аванта. Няма значение дали това ще е CD с коледни песни, безплатна мартеница, роман на Умберто Еко или теория на квантовата физика.

Важното е да не се плаща, пък какво точно взимаш – няма никакво значение. Също така съм сигурна, че повечето от хората, които днес са си купили “Труд” още в 5.30 сутринта, най-вероятно са редовни читатели на вестник “Шок” - оригиналът или не оригиналът, защото имам преки наблюдения върху пазара на вестници всеки ден докато си чакам маршрутката. От 20 души, 19 си взимат точно “Шок” - в това число влизат стари баби, млади жени, мъже на средна възраст и т.н.

Твърде жалка е картинката на млад човек, вперил жаден взор в заглавие от типа на “Слави бори рак” и “Пепа Секса има брат близнак”, примерно. И ми е наистина много трудно да повярвам, че точно тези хора имат неистова нужда от “Името на розата” - толкова неудържим порив, че са си купили вестника в 5 часа, като най-вероятно самият вестник ще бъде накъсан на парчета за своевременна употреба в тоалетната.

Теорията ми се потвърждава от думите на продавачката в кварталното магазинче, която сподели, че пред бакалията е имало опашка още преди началото на работното време, като хората, редящи се на нея, никога преди не са купували този вестник или въобще някакъв вестник.

Интересни мнения открих и във форума на интернет страницата на в-к “Труд”:

“От следващата година забравете за абонамента ми!!! Този търговски директор, който имате в момента, може да си завре дипломата в... Знае ли той какво е публично обещание?! Пишете: "За всеки вестник има книга". Е, няма. За тези като мен, които са си платили абонамент за цяла година - няма. Досеща ли се този УМ велик, че с трикът "книга - по-висок тираж" ще се получи трикът "без книга - няма абонат"?”

“Това беше най- голямата глупост, която можеше да направите!! Не знаете ли че при българина : Шамар да е , но да е без пари. Всеки ден си купувам Труд, а днес няма. И то защото книгата е безплатна и купували по 5-6 бр. А за какво ще ги използват???”

“Какво продавате на тези, които никога през живота си не са ви чели вестниците ?!? Романа на Умберто Еко или шарена тоалетна хартия ("ТРУД" , "24 ЧАСА") в добавка към него?!?”

“Здравейте!Мнението ми за тези шедьоври е,че това е прекрасна идея!Само че аз още в 6:00 ч не можах да си купя вестника,защото книгите ,според продавачката на вестници били запазени само за редовните й клиенти и били с поръчка!!!!!”

И така... Предполагам, че на всички интелигентни българи стана ясно за какво става въпрос. Забавното е, че в продължение на 30 седмици ние ще наблюдаваме сеира на народа, който ще купува вестник в комплект с класически романи, защото е “радетел” на стойностната литература.

Всъщност това не е много сигурно, тъй като днес беше единствената възможност за "аванта". От следващата седмица комплектът ще струва 9 лева - 70 стотинки за вестник и 8.30 - за книжка. Отсега предвиждам, че българинът внезапно ще замрази интереса си към художествената литература.

“Името на розата” ли? Няма значение в момента...

Но името на простотията е ясно: България.

*Заигравка с името на първия роман /”Името на розата”/, който читателите на “Труд” /не/ можаха да получат заедно с вестника