Време за жени

Сега нещата малко са се променили откъм пещерите и вечерята. Вече живеем в апартаментчета или къщи и мъжете не носят отстрелян дивеч, а печено пиле, ако въобще носят. Трудното обаче остава и то не е във функцията на жената, а в поддържането на физическите данни, били те 90-60-90 или метър и двадесет - метър - метър и двадесет.

Влезте само в една аптека и ще се загубите. Започваме от косата. Шампоан против пърхот, против омазняване, против изсушаване, за силни коси, за слаби коси, за дълги, средно дълги /не знам как се определя среднодълга ли ти е косата, сигурно с дърводелски метър/. Следва балсам, който трябва да кореспондира на шампоана. После маска – с ленено семе, със змийско олио, с пшеница, ръж, кокос, ванилия, протеини, алантоин, кератин, глицерин... Намажете се и печете на слаба фурна :)

Кремовете за лице също не са лесна работа. С липиди, специални съставки, активни елементи, алое вера, всякакви други вери, нанозоми и какво ли още не. Нощни кремове, дневни кремове, кремчета за около очите и около устните. Лосиони за тяло, за да сме стегнати, блестящи, ароматни, нежни, овлажнени и омекотени. Други лосиончета само за ръцете. Има и още по-специални – само за кожичките около ноктите. На ръцете. За копитата – други.

Следват месечни посещения при козметичката, където се подлагаме на инквизиционни методи с гореща кола-маска и лазери. Скубем ръце, триъгълници и успоредки – кой каквото си има. Оформяме вежди, махаме мустаци, за да не приличаме едновременно на Панайот Хитов и юнашката му чета. Почистват се лица, стискат се точки, пъпки и други нежелани образувания. Пилят се нокти.

Всекидневно се мажем с тоник за лице, с пяна за почистване, а веднъж седмично се бърка и маска с хума, с която добиваме вид на изтерзан от грижи призрак. Епилаторът също е необходимо устройство в женския живот до степен, че някои се пристрастяват към него като соц комбайнерка към любимия текезесарски трактор.

Разбира се, идва времето и за дупчене на уши, носове и пъпове. Някои по-смели представителки си дупчат и веждите, както и езиците. От собствен опит мога да споделя, че поставянето на обица на носа е по-безболезнено от перфорирането на ухо. Ако изтърпите и подигравките на околните, че вече при всяко кихане ще ви хвърчи обицата, нещата утихват и остава само сияйната красота на продупчения орган.

И това, представете си, се върши всеки ден, всеки месец, почти цял живот. Като с напредването на възрастта истерията по съхраняването на красотата и добрия вид се увеличава стократно. Не ми се иска да смятам колко пари се хвърлят за едните косми и пъпки, защото в края ще се окаже, че мога да си купя цял апартамент с тях /с парите, не с пъпките/.

Но, както се казва, целта оправдава средствата, и това в пълна сила важи за нас. Друго си е да преминеш омекотена, овлажнена и обезкосмена по софийските улици и да обереш погледите на всички строители и шофьори, въпреки че само ти си знаеш колко време си се тренчила в упорития косъм, който за нормалните хора е невидим с невъоръжено око.

Излиза, че на неандерталките всъщност може и да не им е било толкова трудно. Нито пък им е пукало дали са „нежният пол“. Единствената им грижа е била къде да сготвят мамута :)