Денят на здравето и болестите в обществото

Просто още един професионален празник, като Деня на армията, Деня на българската писменост и Деня на банкера.

Но всъщност 7 април е изключително важен и освен асоциации с празненства, навява и други мисли.

Искам да поздравя всички български лекари, защото го заслужават. Да им благодаря за това, че са ми помагали, когато имам нужда, грижили са се за мен и са го правили безрезервно, в резултат на което съм здрава, права и способна да ги поздравя.

Искам поне на този ден да не се говори колко корумпирани и некадърни са нашите медици, защото оплюването всеки го умее, но като опре ножа до кокала, го обръщаме на молби. Не твърдя, че всички лекари са безгрешни и перфектни, но кой ли пък е?

Някак бързо се забравя какво е направил докторът, когато излезеш от кабинета му. Факт е, обаче, че много от лекарите помнят пациентите си, техните имена, специфичните им болежки и оплаквания.

Не защото, а въпреки че взимат 300 лева заплата.

Въпреки условията, в които работят или по-скоро липсата на такива.

Въпреки че слушат и четат обвинения и критики във взимане на подкупи, нежелание да си вършат работата и лошо отношение. Като че ли учителите не взимат пари - частните уроци не са ли неофициално узаконен подкуп?

Въпреки че забелязват метаморфозата у критиците, когато им се наложи да почукат на кабинета на доктора. Същите критици след това ще се появят в кабинета на лекаря с торбичка в ръка и ще му я връчат безмълвно.

Въпреки че българите са майстори на самолечението, което често създава допълнителна работа на медиците – тук един сам си купил антибиотик, там друг се мазал със същото, с което се маже съседката.

Да не говорим, че повечето българи все още живеят с мисълта, че държавата и лекарите са им длъжни до гроб, а здравеопазването е безплатно. Крайно време е да се научим, че здравето е не само скъпо, а направо безценно и 10-те лева за преглед са смешни. Дават се по 30 лева за частни уроци по литература, но 10 лева за преглед са „обир“, а лекарите са „алчни“ ?

Въобще, здравната култура на българина е толкова ниска, че у нас всеки ден трябва да е Ден на здравето. И под култура нямам предвид само личната хигиена, а отношение към съсловието на медиците.

Затова пожелавам на лекарите да продължават да бъдат все така упорити и всеотдайни в професията си.

Да не обръщат внимание на злобни коментари, лични нападки и завист.

И да продължават да лекуват, защото нашето общество е толкова болно, че ще имат работа до края на живота си.