Уборка

И тъй като София си плаче за едно голямо чистене, хубаво ще е жителите на всеки блок в столицата да се поразкършат с метличка и лопатка в ръка.

Първо, пространството пред входа ще светне, след като бъде изхвърлена оная торбичка с боклук, която съседът от деветия етаж метна преди няколко дни, също кофичките от мляко, няколкото презерватива, омазаният памперс на бебето на наемателите от 5-я етаж и още няколко отпадъка.

Второ, комшийската дружба се укрепва и заздравява като намазан с лак нокът при едно такова мероприятие. Докато чистите ентусиазирано пощенските кутии, съседката от четвъртия етаж ще мине стълбите с парцала и ще ви разкаже как дъщеря й си е намерила работа, как има сметка за ток на стойност 300 лева, а вие без угризения ще я помолите за 20 лева назаем, тъй като банкоматът е развален и трябва да купите хляб.

Ще може да обсъдите и комшиите, дето всяка вечер пържат свински пържоли на балкона, така че на следващия ден дрехите, които сте прострели, миришат на крайпътен хан от ерата на късния социализъм, а мебелите ви са добили аромат на престоели пушени гърди, от който дори на Мистър Пропър ще му стане лошо.

Разбира се, след това може да прескочите към дискусията за двете момчета, които са наели апартамента на осмия етаж, и май са хомосексуалисти! На всичкото отгоре оня ден са викали Бърза помощ, защото сигурно са и наркомани и въобще днешната младеж на нищо не прилича, тц-тц-тц /прибирайки в чувала гнила обелка от банан, хвърлена от детето на Драгойчеви от третия етаж, средния апартамент/.

Вече се прехвърляте на стъргалката за обувки пред входната врата, а дискусията се е изместила към комшиите от осмия етаж, които по цяла вечер скандали вдигат и оная вечер май дори се трепаха, защото Иванова на следващия ден излезе със слънчеви очила. А пък кучето им е направо непоносимо, защото по цял ден вие като откачено и се чувствате като на гробищата, само дето там е по-тихо.

През това време мъжът на Иванова ще си поговори със Страхил от втория етаж, ще го помоли да му услужи с френски ключ, както и да му помогне да видят двигателя на колата, защото нещо дави. Ще си поговорят и за крушката в асансьора, и за идиотчето, което всеки ден я отвърта и краде.

Накрая всички ще се съберат пред блока, за да обсъдят проблема със събираемостта на таксата за входа, плащането на стълбищното осветление и асансьора. Съседите от третия етаж ще се опънат и ще кажат, че няма да плащат асансьор, защото не го ползватг, което вие знаете, че е лъжа, защото всяка вечер ги виждате как прибягват като партизани и се шмугват в асансьора, надявайки се да не ги види някой.

Емоциите ескалират, разменят се обидни думи и накрая се слага катинар на вратите на втория и третия етаж, което решава проблема за известно време, докато третоетажните намерят флекс, с който да разрежат веригата.

Събранието се разпуска, съседите се разотиват, групирани по интереси. Прибирате се вкъщи, където е почти толкова мръсно, колкото и пред входа, може би и по-мръсно.

Боли ви гърбът от метенето, косата ви е пълна с прах и имате мазоли от лопатата. Отивате на балкона и палите цигара. Уборката е приключила успешно и без особени жертви. Дръпвате за последно и хвърляте цигарата през балкона, а отгоре прехвърча торбичка с боклук. Бавно нещата се връщат към естествения си вид и изглед.

До следващата пролет.