Пенсионерски десетобой

Вчера ми се наложи да се кача на автобус. Това не означава, че досега не съм се качвала, просто напоследък използвам маршрутка. Но точно в този ден, в 9 сутринта, в делничен ден, бързайки за работа, ми се наложи да ползвам градски транспорт. Още с пристигането си на спирката направих няколко интересни и показателни констатации.

90% от чакащите бяха старци. Бабата с вълнените терлици, увила главата си с шарен шал. Друга баба, която винаги излиза точно в 9, и вдига разни хора в автобуса, за да седне.

Възрастна двойка, направо антична, която отива да си вземе пенсиите /дочух го от разговора им, в автобуса, с тяхна съседка, също около стогодишна/. Дядото бе толкова стар, че другарката му трябваше да го бута по стълбите, за да се качи, докато петимата млади хора, които отиваха очевидно на работа, останаха за следващия рейс, който е с неизвестно разписание.

Все пак аз успях да се кача, за да видя, че буквално целият автобус е препълнен с възрастни баби и дядовци, които естествено са заели всички седалки. На всичкото отгоре те настъпват, бутат с бастуни и се оплакват колко ние, младите, сме нетолерантни и невъзпитани.

Най-интересното е, че в секундата, в която се озоват вътре, всички болежки се изпаряват и започва неистово търчане и блъскане с цел окупиране, ако е възможно, на всички налични седалки в превозното средство, върху които се стоварват телесата в комплект с торбичката с буркани, смърдящо кисело зеле и картофи, както и неизменните бутилки за вода, като че ли тя ще секне в 9.30, та трябва непременно в 9 да се наточи.

Направих си експеримент и се настаних на едно освободило се място, като упорито гледах през прозореца, казвайки си, че няма да стана, ако щé триглава баба да се качи. Естествено, на следваща спирка до мен веднага се курдиса около 70-годишно същество с оранжева коса, с повече грим от мен и пуфтейки се опита да ми създаде усещането, че трябва да я поканя да седне. Това, обаче, не се случи и когато дойде време да сляза, бабата почти ме премаза, за да си настани задните части на лелеяната седалка, а погледът й беше унищожителен.

Ситуацията бе същата, която наблюдавах преди време на Симеоновския лифт – десетки старци се надпреварваха кой ще стигне пръв до гишето, защото този ден лифтът бе безплатен. Бастуните, на които до преди малко в рейса се подпираха жално, бяха размахвани във въздуха, а спринтът бе достоен за всяко състезание по лека атлетика.

Мисля че е крайно време Столична община да определи някакви ограничения за безплатното пътуване на пенсионери – тоест, да въведе часове, в които техните карти ще важат. Моята идея е пенсионерите да имат право да се возят безплатно след 10 часа сутрин до 17 следобед . После – да дупчат билети.

Не ме разбирайте погрешно, не проповядвам геноцид. Просто ситуацията е плачевна и ходенето на работа се превръща в изпитание, защото рейсовете са препълнени с пенсионери, които нямат адекватно поведение, изискват специално внимание, туткат се, бутат се и са способни да скъсат нервите на всеки, който бърза за работа, за да може те да взимат пенсии.

Нормалните държави са създали работещи модели за подобни случаи и смятам, че не е непосилно това да стане и у нас. Приемам, че трябва да им се спазват правата и да се оказва необходимото уважение, но същото важи и за младите.

Защото в противен случай е твърде вероятно ние просто да не доживеем тяхната възраст.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.