Драмата на българския комедиен сериал

Българските сериали напоследък наводниха всекидневието на телевизионните любители и то в най-гледаното време.

Похвална е амбицията да се правят български продукции, но специално в „комедийните и драматични“ сериали няма нищо нито похвално, нито смешно. Само драматизмът наистина присъства или по-скоро трагедията.

Няколко пъти си наложих да гледам „Хотел България“ през зимата и се чудех на: първо, парите, които се дават за подобни продукции. Второ, тоталната липса на елементарен талант пред камера. И трето, буклите на Аня Пенчева.

Странното е, че актьорите в тези „филми“ са добри на театралната сцена, но пред камера уменията им са по-зле от тези на баба ми, която в родата е известна с пристрастията си да играе роли и да прави постановки а ла Народния театър.

Никога няма да разбера защо българските актьори в подобни продукции имат навика да говорят сякаш зрителите са малоумни, кьорави и глухи обитатели на някой социален дом и се нуждаят /зрителите/ от подчертано изкуствен патос, за да схванат трудната сюжетна нишка.

Диалозите са крайно безумни и е повече от сигурно, че никой, ама просто никой, не говори така в нормалния си всекидневен живот. Оставяме настрана съдържанието на разговорите между героите, защото то просто няма нужда от коментар. Но тонът и емоцията навяват на зрителя мисли за умрели моруни и само някой тук-таме вмъкнат крясък го вади от телевизионната депресия.

Физиономиите и гримасите, които се правят, за да илюстрират някакви чувства, само могат да накарат слезката ти да се сгърчи в неназоваем ужас. Българските сериали са единственото нещо по телевизията, което ме радва, че прекъсва за реклами, дори и с риска да гледам тампони и кренвирши /от истинско месо, не от моркови, както е било досега/.

„Морска сол“ е другата лудост, която се върти по телевизията и се опитва да влезе в категорията „свежа комедия“. В продукцията преобладават /пак/ невнятни диалози, налудничави гримаси, които те оставят да мислиш какво точно е трябвало да изразят, истерични крясъци и крайно не смешни подхвърляния на фона на записания учтив смях на няколко събрани поддръжници.

Ако целта е била да се направи някакво българско подобие на „Приятели“, тя, за съжаление, е крайно неуспешна, тъй като оставя зрителя в мълчалив уплах. А това определено не е целта на нито един комедиен сериал.

И така, сега чакаме да се появи нова звезда на небосклона в този жанр, като надеждите са, че изстрадалата телевизионна аудитория няма да понечи да се удави във ваната след първия епизод.

В края на краищата, при толкова наистина доказано талантливи актьори, мисията би трябвало да е поне малко възможна.