Национални празници

Националните празници в България са събитие, очаквано с трепет. Може би затова в последно време се нароиха и повечко такива, та да можем със спокойна душа да се отдадем на релакс и блеене в тавана или който каквото предпочита да прави в такива дни.

Е, изключваме хората, които в тези дни се трудят. И така, през май ни чакат няколко тридневки, в които ще почиваме и ще блеем, като най-важната започва след две седмици.

Първо, другата неделя е Цветница, денят по календарни характеристики си е почивен, но носи усещането за предстоящото великденско отпускане, наплюскване и тотално разложение. На Цветница се надяваме времето да е хубаво, за да се вдигнем до кварталната църква или някоя по-централно дислоцирана такава и да си закупим три мършави върбови клонки от възрастна циганка, в комплект със свещички /клонката е в комплект, не циганката/.

Седмицата до Великден се изкарва някак си, кокошките с пот на челата снасят яйца от 16 стотинки, а ние сме улисани да ги купуваме.

Денят на боядисването е свързан с големи емоции, защото: първо, няма толкова много налични здрави буркани за боя. Второ, половината яйца се спукват, ако ще да ги варим от миналата вечер и да са положени върху хавлия в тенджерата. Трето, боите са некачествени и аз ставам цвят лилав, а яйцето добива бледосив оттенък.

След като приключи ТНТМ-то с яйцеизографисването, групите се разпускат и всеки хваща каквото има да прави. Ако случайно някой е проявил смелост да бърка козунаци, това се превръща в основна дейност на деня. Тестото поема толкова брашно, колкото му сложиш, след което втасва умопомрачително и заприличва на вълшебната каша, само дето тя е от приказка, а дрождите се множат в собствената ти кухня.

В този момент вече ти писва и от Великден и от всичко, иска ти се да метнеш всички чинии с яйца, заедно с нарастващото тесто и печката, през балкона, върху прането на комшийката от долния етаж. Отделно ти се привижда, че зад вратата се крият и великденски зайци, но впоследствие миражът се оказва котката от плът и кръв.

Към 8 вечерта изтощено вадиш последния козунак от фурната, заканвайки се, че никога повече няма да се подлагаш на подобно мъчение, на всичкото отгоре някои козунаци са глетави, други– прегорели, а трети са и прегорели, и глетави. Надяваш се съседката /тая, дето за малко да се озове с втасало тесто върху праните гащи/ да ти донесе от нейния козунак, който винаги става, неизвестно как.

Към 12 клюмаш немощно пред телевизора, Максим фъфли немощно, а коментаторът и той солидарно и немощно срича. Ако в къщата има деца, това е моментът, в който ще започне масово чукане и трескане с яйца, като тука има два варианта: яйцата се трошат и не се изяждат или се трошат и се изяждат, което пък води до разстройства и обриване.

Следващите два-три дни са изпълнени предимно с черупки, козунаци и стафиди. За щастие, това отминава, но не щеш ли, идва Гергьовден, агнетата се прескачат в кухнята и се яде по начин, който предполага приближаващия край на света и Деня на страшния съд.

И агнето обаче бива смляно и таман си казваш, че до август месец ще караш на мушкатото в хола и ето ти нá, 24 май. Денят на буквичките обикновено е придружен от масивен дъжд, затова най-добре да си останеш вкъщи, да хапнеш и да поблееш в тавана подобаващо, особено в ей оная паяжина в ъгъла.

Така празниците минават, за някои неусетно, за други повече от осезаемо /в зависимост от това дали си се продрискал от яйцата и козунака/, но истината е, че без тях не можем, кофти е само моментът с отработването, защото се губи цялата сладост на ситуацията.

И тъй като до септември наистина няма други мащабни празници, се подгответе за идващите такива, наскубете си върбови клонки, изяжте всички яйца, които видите, също и козунаците и спокойно оглозгайте агнето. Мушкатото няма къде да избяга.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.