Израел със страх гледа към съседа Египет

Драматичните събития по египетските улици вълнуват целия свят. Някои – повече, други – не чак толкова. Но има една страна, която определено гледа напрегнато и с тревога на събитията в Кайро.

В последния половин век Израел е водил няколко войни с Египет, но в крайна сметка именно Хосни Мубарак и неговият режим се оказаха опората за относителния мир в Близкия изток. На практика 82-годишният президент е може би най-близкият, ако не и единственият приятел (макар това определение да звучи малко пресилено) за Тел Авив в целия арабски свят.

И ето, сега той е напът да сдаде властта. А тази смяна на режима безспорно ще даде сериозно отражение в Израел, категорични са местните медии, цитирани от ВВС.

„Загрижени сме. Следим ситуацията в Египет много внимателно”, коментира Дан Гилерман – бивш израелски посланик в ООН.

„Вече сме изправени срещу Хизбула в Ливан, Хамас в Газа и перспективата, не дай си Боже, авторитарна, фундаменталистка, ислямистка организация да се намеси в управлението на съседна държава очевидно е нещо, което не можем да пренебрегнем”, коментира Гилерман.

Дипломатът очевидно визира египетското ислямистко движение „Мюсюлманско братство”. Неговото определение е в контраст с мнението на редица анализатори, според които Мюсюлманските братя са консервативни, но умерени.

За Израел обаче тази организация е заплаха.

„Това, което може да се случи и което вече се случва с държави като Иран, управлявани от репресивни режими чрез радикален ислям, е страх, страх за всички нас”, е недвусмислената реакция на премиера Бенямин Нетаняху.

И макар „Братството” да не е движеща сила в настоящия бунт, в Тел Авив се опасяват, че при все по-вероятните предсрочни парламентарни избори, най-голямата и най-добре организирана опозиционна сила не просто ще вземе голямо парче от властта, а ще прилапа лъвския пай.

От ВВС коментират, че Израел, който се гордее със своята демокрация, всъщност влиза в противоречие с тези си убеждения, що се отнася до Египет. Защото демокрацията там може да донесе големи проблеми пред израелския праг.

Да, президентът Мубарак наложи авторитарен режим, но той осигуряваше трудно постижимото желание на Израел за регионална стабилност.

Поглеждайки назад в не толкова далечното минало, можем да видим, че Египет е първата арабска страна, подписала мирен договор с Израел. Това се случва през 1979 година с посредничеството на американския президент Джими Картър, който успява да събере на едно място лидерите на Египет и Израел по онова време – Ануар Садат и Менашем Бегин.

И това споразумение издържа на проверката на времето, макар и често да е определяно като „студен мир”, тъй като сделката се радва на особена непопулярност сред египетското население.

Самият Садат е убит от ислямистки екстремисти именно заради мирния договор. Наследникът му Мубарак обаче продължи да налага мира, и то доста успешно.

Така Израел получи три десетилетия спокойствие от мощния си южен съсед. Сега това спокойствие върви към своя край. И израелската армия ще трябва да започне отново да влага средства и усилия, за да се справя с евентуалната стратегическа опасност от юг.

Египет и Израел имат дълга обща граница. И двете граничат с Ивицата Газа, която държат в пълна блокада вече повече от три години. Целта е да се отслабят позициите на радикалната групировка Хамас. А корените на Хамас могат да се проследят до египетските им Мюсюлмански братя.

Ето защо Израел се опасява, че смяната на режима ще направи граничната зона с Газа особено рискова.

Наблюдатели смятат, че най-добрият вариант за Израел ще бъде назначеният преди дни вицепрезидент Омар Сюлейман да наследи Мубарак.

Сюлейман, който досега беше шеф на египетското разузнаване, е добре познат на Тел Авив и е една от ключовите фигури при преговорите с палестинците в последните години. Но дали египтяните са склонни да оставят на власт „човека на Мубарак”, е доста спорно.