Комунизъм и тук-таме капитализъм

Кубински фермер се е подпрял на самоделния си мотоциклет. В цялата страна започва обработването на изоставени от десетилетия земеделски площи, а улиците на градовете се изпълниха с продавачи на плодове и зеленчуци. Снимка: Reuters

1 / 8

„Куба е земята, по-прекрасна от която човешките очи не са виждали” .

Христофор Колумб

Навършващият 85 години през август Фидел Алехандро Кастро Руз напълно официално и не кой знае колко тържествено се оттегли от властта в 11-милионна Куба. Преди три години предаде президентския пост, сега вече не е и първият човек в Кубинската комунистическа партия. Заради напредналата възраст и влошеното здраве това оттегляне стана неизбежно.

Имаше очаквания (а може би и надежди), че след половин век управление на Кастро Куба може да тръгне по нов път, с нови лица. Пост-Фидел ерата поне засега обаче се очертава като продължение на неговото дело и затвърждаване на неговите политически виждания.

Като за начало държавен лидер е не друг, а брат му Раул (79 г.). Той директно наследи президентския пост през 2008 година, а сега и мястото на първи секретар на ЦК на партията. Последното събитие се случи на приключилия тази седмица VI конгрес на Кубинската комунистическа партия и първи подобен от 14 години насам.

Съвпадането на първия конгрес на Кубинската комунистическа партия от 14 години с масовите брожения срещу авторитарни режими по целия свят прави впечатление, но за драстични промени на Острова на свободата с площ от близо 110 хил. кв. километра е рано да се говори. В крайна сметка политическият елит пази своята тоталитарна власт.

Нови лица на върха на Комунистическата партия така и не се появиха, въпреки обещанията за подмладяване, за истински реформи, дадени от Раул Кастро и подкрепени от брат му Фидел.

Втори секретар на ЦК стана 80-годишният Хосе Рамон Мачадо Вентура – първи заместник-председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет. Съставът на комитетът беше съкратен от 19 на 15 членове, като бяха приети трима нови (но в същото време дългогодишни дейци на партията) – Марино Мурильо, бивш министър на икономиката, настоящият началник на икономическото министерство Адел Искиердо Родригес и първият секретар на компартията в Хавана Мерседес Лопес Асеа.  В Политбюро влязоха и петима генерали.

Ясно се вижда, че истинските нови лица, подмяната на поколенията не се състоя и този път. Фидел Кастро отдавна не е в прякото управление на страната, но получи нужната подкрепа от своя брат Раул: „Фидел си е Фидел и не му трябва никакъв пост, за да заема винаги най-високо място в сегашната и бъдеща история на кубинския народ”.

И все пак „старите муцуни” се решиха на промени, които може и да се предвестник за наистина реална промяна в карибската страна, където еднопартийният модел е узаконен и в сила над 50 години след революцията, поведена от Кастро срещу режима на подкрепяния от САЩ военен диктатор Фулхенсио Батиста.

В Куба ще има драстични икономически реформи (над 300). Планът на президента Кастро има една основна цел – извеждане на острова от тежката криза, неизбежно задълбочила се с настъпването на глобалната рецесия.
 
При месечни заплати от 20 долара, натискът за спешни промени в икономическата система за подсигуряване на приличен жизнен стандарт е огромен.

Досега оцеляването в Куба става благодарение на купонната система за храна и пълното държавно субсидиране за жилища, здравеопазване и образование. Но това води да култура на зависимост, до липса на инициатива за работа и така кубинската икономика започва да се задъхва все повече. Държавната хазна не може да си позволи да бъде толкова щедра, колкото преди.

Притиснати до стената, кубинските комунисти ще трябва да прибегнат до „услугите” на свободния пазар. Либерализацията вече е в ход. За първи път от половин век насам жителите на Куба ще могат да си купуват жилище, да продават и дават под наем имоти на частния бизнес. Ще могат да дават квартири срещу заплащане на туристи.

Реформите предвиждат редица намаления в държавните разходи, в това число и съкращаване на 20% от чиновниците. До четири години половината от 5-те милиона работни места в държавния сектор трябва да станат част от частния.

Хиляди кубинци, които губят работното си място в държавния сектор, имат възможност да станат независими работници за своя сметка. И да плащат данъци.

В частни ръце ще преминат 178 вида дребен бизнес. Отваряне на икономиката за чуждестранния капитал, ограничаване на субсидиите и въвеждане на данъчна система са сред топ приоритетите.

Децентрализация на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост ще помагат за спиране на системата на всеобщите месечни хранителни дажби. Самият Раул Кастро заяви, че този символ на кубинския модел се е превърнал в „непоносимо бреме”.

Ще бъдат запазени само безплатното образование и здравеопазване.

Основната идея в одобрения план на Кастро е „гарантиране на непрекъснатост и необратимост на социализма, икономическо развитие на страната и повишаване на жизненото равнище”.

„Убедени сме, че главният ни враг, с който се борим сега и ще се борим и в бъдеще, са собствените ни недостатъци”, посочи президентът.

Другият акцент обаче е: „никога няма да допусне връщане на капиталистическия режим” в Куба. Гаранции за това идват от запазването на плановата икономика. А и основните производствени средства остават в държавни ръце.

В тази връзка идват и съмненията, че широко прокламираните реформи може да се окажат ако не козметични, то поне крайно недостатъчни.

Освен това кубинските дисиденти подчертават, че всичко се прави за печелене на време от комунистическия режим и залъгване на международната общност на фона на продемократичните вълнения, обхванали редица държави с авторитарно управление.

Федерацията на кубинските организации в Испания коментира, че обявените мерки само облекчават икономическите проблеми на страната, но не лекуват ендемичната болест на кубинския народ, а именно липсата на права и свободи.

В общи линии редица ограничения за кубинците ще отпаднат. Може би ще могат да си купят кола, която не е набор на Втората световна война (в Куба е забранена търговията с автомобили, произведени след Революцията от 1959 година).

Но жителите на Острова на свободата бързо ще разберат (както редица други народи по света), че когато правителството ти гарантира определени права, налага и задължения. Данъци. От 25 до 50%.

Така безплатен обяд вече няма да има дори и в Куба.