Нежеланите момичета на Индия

Общонационалното преброяване във втората по численост държава в света (1,2 млрд. души) показа доста странна и тревожна тенденция за сериозно намаляване на момичетата на възраст под 7 години, пише BBC.

Според най-стряскащите данни в последното десетилетие са направени 8 милиона аборта от жени, които са знаели, че бебето им ще е момиче.

Кулвант е майка на три дъщери на 24, 23 и 20 години. Има и син на 16. В годините между раждането на третото момиче и момчето, Кулвант забременява три пъти. И всеки път е принуждавана да направи аборт, защото е установено, че полът на чаканото дете е женски.

„Свекърва ми ми се подиграваше, че раждам само момичета. Дори каза, че синът й ще се разведе с мен, ако не му родя мъжка рожба”, споделя пред BBC индийката.

Тя все още има ясни спомени от първия си аборт: „Бебето беше почти на пет месеца. Беше красива. Липсва ми, както и другите, които убихме”.

Докато не роди син, всекидневието на Кулвант е истински ад. Тя е пребивана от мъжа си, от свекърва си, дори от брата на мъжа си. Веднъж дори опитали да я запалят.

„Бяха бесни. Не искаха момичета в семейството. Искаха момчета, за да могат да вземат тлъсти зестри”, продължава с покъртителния си разказ Кулвант.

По принцип зестрите (родителите на булката плащат на семейството на младоженеца) са забранени със закон в Индия още през 1961 година, но практиката продължава и в наши дни.

Съпругът на Кулвант умира три години след раждането на сина. „Това беше проклятието на дъщерите, които убихме. Затова той издъхна толкова млад”, разсъждава индийката.

Нейната съседка Рекха е майка на 3-годишно момиче. Миналия септември Рекха забременява отново, но ултразвукът показва момичета близнаци. Под натиска на семейството на съпруга се стига до незабавен аборт.

„За мен няма разлика между момичета и момчета. Но хората не мислят така. Няма радост, ако се роди момиче в семейството. Синът продължава рода, момичето се жени и отива в друга фамилия”, разказва Рекха.

И двете жени живеят в квартал на столицата Делхи. А историята им е до болка позната на милиони като тях в цялата страна.

През 1961 година на 1000 момчета под 7 години се падат 976 момичета. Днес съотношението е 1000 към 914, което нарежда Индия непосредствено след Китай по най-малък брой малки момичета спрямо момчета в света.

Посочват се редица фактори: убийства, посегателства и липса на грижи към децата от женски пол.

Но правозащитниците са категорични, че все по-честото прибягване до видеозон за определяне на пола на чаканото бебе е в основната на проблема. И говорят за геноцид спрямо неродените момичета.

Дори от правителството признават, че дългосрочната държавна стратегия за край на тази потресаваща практика е претърпяла пълен провал.

„Каквито и мерки да са взимани по проблема в последните 40 години, те не са имали никакъв реален ефект”, коментира държавният секретар Гопал Пилай.

Премиерът Манмохан Сингх определя умъртвяването на женски зародиши и убийствата на момичета като „национален срам” и призова за „кръстоносен поход” за спасяване на бебетата момичета.

Но приказките и обещанията са едно, а реалните действия – съвсем друго, предупреждават редица неправителствени организации.

Разбира се, поне контролът е малко по-сериозен в сравнение с края на 80-те и началото на 90-те години. Тогава дори по вестниците има реклами как видеозонът е дар за жените и може да им помогне да раждат само момчета. Едва през 1994 година е приет закон, който обявява селективните аборти за незаконни.

Абортът е легален до 12-ата седмица след началото на бременността. Полът може да бъде определен около 14-ата седмица. Прилагането на закона обаче е далеч от необходимата стриктност.

„Просто властите не демонстрират никаква воля за решаване на проблема”, убедени са правозащитници. Дори в самата столица Делхи на 1000 момчета под 7-годишна възраст се падат 866 момичета, като диспропорцията в последните години се засилва.

В момента в Индия има над 40 000 регистрирани клиники, предлагащи проверка на пола чрез видеозон. Много други работят, без да се подали документи за регистрация. Всички твърдят, че имат външни регулаторни комисии, които контролират тестовете за пол и следят за нарушения на закона.

Истината обаче е, че всеки, който пожелае, може да си направи тест. Цената е 222 долара в столицата. В провинцията дори е по-евтино.

По същата система има тарифи и за абортите. Били те законни или не. Който си плаща, може да убие нероденото си момиче.