Секретното "оръжие" на британците срещу Хитлер

За работниците по времето на Втората световна война това е просто „Заводът”. Той е свръхсекретен и скрит от нацисткото Луфтвафе (бойната авиация) в сърцето на Централен Уелс, в градчето Нютаун.

Британското правителство нарича подобни оръжейни фабрики „заводи в сянка” и създава мрежа от тях в цялото кралство, разказва ВВС. В Нютаун се произвеждат хиляди компоненти за самолети и дула за автомати. Сега този завод се нарича Lion Works и е дом на множество различни фирми. Но малцина в града знаят подробности за неговото тайно минало.

Преструктурирането на прикритата фабрика на военновъздушните сили стартира през юли 1940 година и местните общински служители са задължени да подпишат клетва, че ще пазят тайна.

Това е ключов период. Великобритания току-що е преживяла тежка загуба от немската армия край Дюнкерк, Северна Франция. Само след няколко седмици на страната предстои нова схватка на живот и смърт в Битката за Британия. В тази връзка редица градове, където се произвеждат муниции, оръжия и самолети, се превръщат в мишена за бомбите на Адолф Хитлер.

Така се взима решението за създаване на заводи под прикритие.

Нютаун е избран по две причини – не е реална цел на нацистките бомбардировачи и има излишък на женска работна ръка.

Производителите на цеви за огнестрелни оръжия „Accles and Pollock” например са сред първите преместили бизнеса си от Англия в Уелс.

Цеви за армията започват да излизат от тайния завод в Нютаун през януари 1942 година. Работниците са близо 800 и работят на две смени. През 1944 година броят им нараства до 1000, а смените са три – фабриката работи денонощно.

Тя е разположена в близост до път за камиони и влакова линия. Така транспортирането на цилиндрични стоманени тръби от фабриката към заводите за бойни самолети става много по-бързо и лесно. Произвеждат се тези и други части за машини като Barracuda, Spitfire и Hurricane. С нови дула се сдобиват автоматите Sten.

Бригадирите в Нютаунския завод са от Олдбъри, но основната работна сила са жени. Идвали много дами от съседни градове и села, които били настанявани в намираща се наблизо текстилна фабрика, преобразувана на пансион.

Първоначално набирали жени на възраст до 30 години, но без тези с деца под 10 години.

Постепенно нуждата от увеличаване на производителността довела до нови изисквания и повече работници. Затова била изградена детска ясла, а на работа се взимали жени до 50 години.

Някои жени били много добре обучени, но само в строго определено умение, като да речем заваряване. Било им забранено да обсъждат какво правят в завода и често дори не разбирали какво се случва в другите зони на фабриката.

След войната „Заводът” се радва на нов живот, след като е нает от производител на велосипеди. През 60-те пък е превърнат във фабрика за авточасти.

В наши дни под името Lion Works е дом за редица фирми, сред които за търговия с въглища, продажби на коли и производство на музикални инструменти.

Из Обединеното кралство има много фабрики под прикритие на британската военна индустрия като тази в Нютаун. Само в Уелс са известни поне три – в Ейбъргевъни, Суонзи и Бюмарис. Във всяка са се извършвали различни дейности, чиято крайна цел е била една и съща – незабелязано от нацисткото военно командване въоръжаване на британската армия.