Окончателният край на една велика империя

На 98 години в Германия издъхна Ото фон Хабсбург – един принц и некоронован император. Най-големият син на император Карл I и първи братовчед на цар Борис III беше последният наследник на трона на централноевропейската империя – лидер на Стария континент в началото на XX век, която се разпада след тежката загуба в Първата световна война.

След военния разгром, който империята на баща му понесе във войната, в края на 1918 година логично дойде и краят на една от великите сили в света. Един съюз, просъществувал половин век.

Дуалистичната монархия Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя. Унгария получава широка автономия в рамките на империята, която е разделена на земи на австрийската и на унгарската корона, но с общ монарх.

Империята е тясно свързана и пряко зависима от големия германски съсед. С население от 50 млн. души и гарантиран солиден бизнес партньор, Австро-Унгария влиза с мощна стъпка в XX век, обирайки плодовете на индустриалния бум. Икономиката процъфтява, като брутният национален продукт расте с по 1.76% всяка година в периода 1870-1913 г. година.

Борбата за власт и територия на великите сили обаче поставя началото на Първата световна война, която се оказва и последна за Австро-Унгария. Повод за начало на един от най-кървавите конфликти в историята на човечеството (над 15 млн. жертви) става покушението срещу австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

В последвалата зловеща поредица от военни конфронтации Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България се оказват големите губещи в сблъсъка с Антантата в лицето на Русия, Великобритания, Франция, САЩ, Япония, Сърбия, Гърция и други.

В резултат Австро-Унгария е разделена, а кралското семейство бяга в изгнание. Това е краят на империята. Но не и на последния й символ.

Наследникът на абдикиралия Карл I се превръща в лице на европейското политическо единство. Ото фон Хабсбург е истински евролидер в годините на разделението между Изтока и Запада след Втората световна война.

Семейството му се установява в Португалия, когато е едва 9-годишен. Впоследствие принц Ото отива да живее и учи в Белгия. През 1935 година  завършва образованието си с докторска титла по социология и политология.

Като неприкрит противник на политиката на Хитлер, нацистката инвазия го принуждава да се укрива последователно във Франция, Португалия и впоследствие в Съединените щати. Там става един от организаторите на антинацистската австрийска опозиция и се запознава с президента Франклин Делано Рузвелт.

Краят на Втората световна война бележи и завръщането му в Европа. Тъй като все още има претенции към австрийската корона, получава забрана да влиза в Австрия и заживява в Германия. Там се жени за германската принцеса Регина фон Заксен-Меиниген. Двамата са заедно през целия си живот (Регина умира през февруари 2010 година), имат 7 деца и 23-ма внуци.

Ото фон Хабсбург официално се отказва от трона през 1961 г. и пет години по-късно е допуснат да се завърне в родината си.

Политическата му кариера е свързана с Европейския парламент, където изкарва няколко последователни депутатски мандата в рамките на 20 години от 1979 до 1999 г.

През 89-та помага в организацията на Паневропейския пикник, сочен за първата реална пробойна в Желязната завеса. На 19 август унгарските власти отварят границата с Австрия за 3 часа. От това се възползват над 600 източногермански туристи, които незабавно хукват към австрийска територия и оттам към Западна Германия. Унгарските граничари не ги спират.

Когато Западна и Източна Германия се обединяват на 3 октомври, тогавашният канцлер Хелмут Кол заявява, че Унгария е била страната, в която е бил изваден първият камък от Берлинската стена. А Ото фон Хабсбург е част от всичко това.

Впоследствие благородникът се захваща с друга мисия – да помогне на страните от Източния блок по пътя им към членство в Европейския съюз. И ето, че преди да си отиде от този свят, видя с очите си изпълнението и на тази мисия.