Големите борсови сривове досега

Спекулантите на фондовите пазари използват думата "crash" (срив, крах), за да означат внезапно и силно поевтиняване на акциите.

На практика това определение се прилага, когато котировките са се понижили с над 20 процента за няколко дни.

Основните борсови сривове:

1637 година: Крахът на цените на лалетата. Манията по лалетата доведе до първото спукване на спекулативен икономически и финансов балон в световната история. Спекулациите са били основани на търговията с луковици на лалета, чиято цена е достигнала невероятни висоти, преди да спадне през 1637 година. През 1642 година, вече след срива, цената на лалетата не надхвърляла една десета от стойността им, а 100 години по-късно - две стотни.

1720 година: Сривът във Великобритания след спукването на спекулативния балон, предизвикано от фалита на компанията South Sea и на банката Low.

1882 година: Крахът на Union Gеnеrale. Фалитът на тази католическа френска банка довежда до фалит и на много борсови посредници. Борсите в Лион и Париж са разтърсени, а Франция затъва в икономическа криза.

Класически пример за това явление е сривът на Нюйоркската борса през 1929 година - "черният петък", който поставя началото на световна икономическа криза.

"Черният понеделник" на 19 октомври 1987 г. пък е денят на първия борсов срив след Втората световна война. Индексът Дау Джоунс се понижава с 22,6 процента за един ден и силната низходяща тенденция достига всички важни търговски площадки в света. Преди този момент за две години Дау Джоунс е нараснал двойно. Според оценките на икономисти няма конкретна причина за този борсов срив, който е изострен от увеличаващата се автоматизация на търговията.

През април 1990 година японският индекс Никкей се понижава с близо една трета от стойността си. Сред причините са слуховете за опасни банкови кредити за сделки с недвижими имоти и други нередности във финансовия сектор. След като банките ограничават кредитирането, много компании имат затруднения и страната изпада в дългогодишна рецесия.

1998 година: Руският крах. През август рублата поевтинява с 60 процента за 11 дни (като само на 27 август губи от стойността си 17,13 процента). Русия изпада в икономическа и парична криза, която отчасти е свързана с азиатската финансова криза от 1997 година. Спекулативният американски фонд LTCM, който се занимава с облигации, се спасява от крах благодарение на намесата на американската централна банка, която желае да избегне ефекта на доминото на финансовите пазари.

2000 година: Краят на интернет балона. Спекулативният балон около борсовите акции, свързани с интернет и новите технологии, се пуква. След рекордите 5048,62 пункта на 10 март индексът Nasdaq, който обединява акциите на високотехнологични компании, се срива с 27 процента пред първите две седмици на април и с 39,3 процента за година. Този спад се отразява на всички пазари, свързани с новите технологии.

На терористичните удари от 11 септември 2001 година в САЩ борсите реагират с паническа разпродажба на активи. За няколко дни германският индекс DAX се срива с над 2100 пункта. Въздушните превози и туризмът са сред икономическите сектори, които са особено силно засегнати от атентатите.

2002 година: Фалшифицирането на счетоводните сметки на енергийния американски гигант Enron и измамата на американската телекомуникационна компания Worldcom разтърсиха световните борси.

В началото на 2008 г. опасенията от рецесия водят до сътресения на пазарите. На борсите паниката се разпространява, достигайки и Франкфурт. На 21 януари DAX се понижава със 7,16 на сто, което в процентно отношение е най-силният спад от терористичните удари през 2001 година.

Нов срив има през есента на 2008 г. заради фалита на банка Lehman Brothers. Последиците от ипотечната криза в САЩ се разпространяват на американските и световните финансови пазари. От януари до октомври основните борсови индекси губят между 30 и 50 процента, като загубите са особено големи при много от сесиите през октомври.

(БТА)