Мормон в Белия дом?

Когато кандидатът за президент на САЩ Мит Ромни държа реч пред абсолвентите в университета "Либърти" във Вирджиния, той правеше нещо повече от това само да ги поздравява за постиженията им - той се опитваше да спечели на своя страна важна част от електората и се опитваше да разсее опасенията относно собственото си вероизповедание, пише ДПА.

"Хората от различни вероизповедания като вашето и моето понякога се питат къде можем да намерим общ език, щом между нас има толкова много религиозни и теологически различия", каза Ромни през май в този консервативен евангелистки университет.

"Сигурно отговорът е, че това може да стане на религиозните служби, в общите нравствени убеждения относно нашата страна, които произтичат от общия ни мироглед", каза той.

Вероизповеданието на кандидатите все още играе важна роля в това как избирателите в САЩ гледат на тях, а думите на Ромни бяха внимателно подбрани, за да се хареса на важна част от неговата Републиканска партия - на онова крило, което беше скептично настроено към това, че той е мормон.

Тъй като вярата в личен план е важна за голяма част от американците - според проучванията на Галъп 37 процента посещават религиозни служби поне веднъж седмично - и има такова голямо разнообразие на вероизповеданията, въпросите за вярата са традиционна част от политическия дебат в САЩ, каза Коруин Смит, професор в колежа "Калвин", щата Мичиган, който изследва религията и политиката.

"До каква степен религията ще се отрази на начина, по който тези най-разнообразни религиозни групи ще гласуват ли?", пита той. "[Религията] става предмет на дискусии и това я извежда на преден план".

Клайд Уилкокс, преподавател във вашингтонския университет "Джорджтаун", определи ролята на религията в предишни кампании като обединяващ или разединяващ фактор за избирателите.

Например позоваването на Джордж Буш-младши на религията е привлякло повече избиратели, докато приказките за скандалния пастор на Обама през 2008 г. са предизвикали разединение.

В частност за Ромни въпросите около вярата му могат да се окажат проблематични. Според скорошно проучване на Галъп 18 процента от американците са казали, че не биха гласували за политик мормон от тяхната партия.

В онези щати, които ще са основните арени на изборната битка през ноември, тази тенденция може да се окаже от решаващо значение за крайния резултат, защото в тях живеят голям брой избиратели християни евангелисти. Те са по-скептично настроени
към мормоните, каза Смит.

"Ако по някаква причина подкрепата на евангелистите остане минимална, ако те предпочетат да си останат вкъщи, това може да има сериозни последствия", каза той.

Все пак Републиканската партия изглеждаше, че се обединява около Ромни, откакто той си осигури номинацията, като сега дори го подкрепя и един известен пастор, който се беше изказал против религията на бившия губернатор.

"Не е ясно дали евангелистите просто са се примирили или това е станало по-маловажен въпрос за тях", каза Смит.

Мормонството, чието начало е поставено в САЩ през 19 век, продължава да не се харесва на много американци не само заради теологическите различия с традиционното християнство, но и заради практикуваната в началото полигамия, която Църквата отдавна е отхвърлила.

Въпреки легитимните разлики в доктрините някои християни виждат в Ромни сродна душа, що се отнася до обществените ценности.

"Да избираш президент не е същото като да избираш пастор", каза Чарлз Мичъл, който агитира в полза на Ромни чрез организацията "Евангелисти за Мит". "Искам президент, който споделя моите ценности, а губернатор Ромни ги споделя. Това личи
от живота му".

Ромни изтъкна тези ценности в университета "Либърти", но е малко вероятно да задълбае още в религията си по време на кампанията, каза Уилкокс.

"Той би искал цялата тема просто да изчезне за малко", каза преподавателят. "Той би искал да се съсредоточи върху икономиката".

Според проучванията на Галъп по-религиозните избиратели е по-вероятно да подкрепят Ромни, като той получава 54 процента в сравнение с 37-те процента на Обама сред избирателите, които посещават църковни служби веднъж седмично. Обама пък водеше сред нерелигиозните с 61 срещу 30 процента.

Сегашният президент никога не е оставал за цяла литургия във Вашингтон, но се появяваше в църкви из целия град и говори за вярата си на годишната Национална молитвена закуска в САЩ. На сайта на кампанията си той описа себе си като вярващ християнин и изтъква усилията на Службата към Белия дом за организиране на религиозни мероприятия, които той продължи от предшественика си Джордж Буш.

Той изтъкна вярата си и когато тази година обяви своята подкрепа за еднополовите бракове - позиция, която не се хареса на доста от представителите на традиционните християнски вероизповедания и може да отблъсне някои избиратели от урните.

Икономическите въпроси си остават доминиращата тема в кампанията, но религията, която отнема дори и малък процент от гласоподавателите в периферията, може да се окаже от ключово значение в очертаващата се оспорвана надпревара, каза Смит.

(БТА)