Как приказката стана ад

Приказният живот се превърна в ад. Стотици жени от Източна Европа, омъжени за сирийци, избягаха от Сирия с децата си през последните седмици заради ескалацията на сраженията. Стотици семейства бяха разделени. Стотици жени не знаят дали ще могат някога да се върнат в Сирия, пише Асошейтед прес.

Сред тях е Ксения Муртада, 36-годишна украинка, която избяга миналата седмица от Сирия заедно с двамата си синове на 3 и на 5 години, оставяйки съпруга си Азиз в Алепо, най-големия сирийски град, в който се водят големи сражения между правителствените сили и бунтовниците.

"Кой знае какво може да се случи? Това е война", казва Ксения, която е сред 200-те украинки, евакуирани с правителствен самолет миналата седмица. "Нашите мъже останаха там, те ще се сражават и ще защитават своите домове", допълва тя. 

"Някои семейства ще бъдат разбити. Някои деца ще загубят бащите си. Но ние живеем с надежда", казва Ксения. Браковете между източноевропейки и сирийци са вероятно хиляди. Те са следствие от тесните връзки, създадени през 60-те години, когато СССР и неговите източноевропейски сателити и Югославия започнаха да приемат студенти от Близкия изток и Африка с цел да разширят влиянието си в света с помощта на образован елит.

Югославия по онова време беше лидер на Движението на необвързаните страни, което поддържаше тесни връзки с режима на клана Асад. СССР от своя страна имаше интерес да разпространява политическо влияние в нестабилния Близък изток. Олександър Боговолов, председател на базирания в Киев Център за близкоизточни изследвания, казва, че съветските власти са насърчавали браковете като средство за печелене на влияние в сирийския елит, тъй като повечето от сирийските студенти идваха от заможни и известни семейства.

За жените бракът за чужденец предоставяше възможност за бягство от комунистическата репресия и обещание за по-добър живот зад граница. Много бяха привлечени от културното богатствои хубавия климат на Сирия. Традицията продължи и след разпадането на СССР през 1991 г. Рускините, украинките и беларуските продължиха да бъдат жадни за по-добри условия на живот зад граница и за съпрузи, които не пият.

В бивша Югославия броят на тези бракове обаче намаля по време на кървавото разпадане на страната през 90-те години. Ксения Муртада, която се запознала със съпруга си, когато двамата учели компютърни науки в Одеса, била омагьосана от неговия чар.

"Той беше толкова романтичен, винаги носеше цветя, винаги беше много мил и любезен, така че не можех да не се омъжа за него", разказва тя. Много от сирийците, които се ожениха за жени от бившите комунистически страни, са смятани за членове на образования алауитски елит, който е най-застрашен от бунта в Сирия, доминиран от сунитското мнозинство. През периода на комунизма режимът на Асад допускаше само неговите поддръжници да пътуват до Европа. "Тези жени не свършиха в някое село и на тях не им се налагаше да се борят, за да имат приличен живот," казва Катажина Горак-Сосновска, преподавател във Факултета по арабистика и ислям в Университета на Варшава.

"Тези жени са съпруги на възпитаници на европейски университети и академии", допълва тя. Сред жените, които избягаха от Сирия, е и Биляна Аюби, 53-годишна сръбска майка, напуснала Сирия със сръбски самолет с трите си деца, заедно с още 40 бежанци, повечето от които съпруги и деца на сирийци. За нея няма съмнение кой трябва да се вини за клането, което я принуди да остави съпруга си в Алепо. "Американците са виновни. Те финансират бунтовниците заедно с Катар и Саудитска Арабия", казва тя, допълвайки, че съпругът й е останал в Алепо, защото "не искаше да бяга, защото е прекалено горд". Аюби се надява, че сирийската армия ще победи и тя ще се  върне обратно в Алепо. Тя допълва, че Асад няма нищо общо с клането.

Светлана Джурджевич, 53-годишна родена в Босна жена, върнала се от Сирия със същия самолет, казва, че насилието на верска основа там й напомня на Босна в периода 1992-1995 г., от която тя избяга благодарение на брака си. "В Сирия се води гражданска война. Сирия е като Босна",  казва тя. "Сирийците се сражават, за да променят нещата към по-добро, но в действителност нещата така се влошиха, че по-зле от това не може да бъде".

(БТА)