Нахлуване в Източна Украйна ще е катастрофа за Русия

В момент, когато американският президент Барак Обама и лидерите на ЕС се съвещават тази седмица, те се опитват да изглеждат единни и решителни.

Действителността, както знае Владимир Путин, е, че те са разделени и неуверени.

Руският президент действа със скорост и безпощадност, които оставиха западните лидери без полезен ход на действие. Русия погълна Крим за по-малко от седмица, почти без да гръмне пушка. Сега е събрала войски по източната украинска граница, но всичко, което до момента Западът е предложил на украинската армия, е доставка на пакетирана храна от армията на САЩ, пише Гидиън Рахман във Financial Times.

Представата, че Путин е постигнал брилянтна победа, обаче е подвеждаща. В действителност той направи рискован залог - и е вероятно да загуби от това, че заложи на използването на сила.

Анексирането на Крим е достатъчно рисковано. Нахлуване в Източна Украйна обаче ще доведе до катастрофа за Русия.

Решението на Путин да завземе Крим бе отчаян отговор на украинската революция, която Кремъл не можа да спре, нито да контролира. Вместо да остане в историята като слабак, който гледа фигурно пързаляне в Сочи, докато Русия "губи" Украйна, Путин реши да действа с Крим. Получи се. След броени дни вече му ръкопляскаха на крака в Москва, а рейтингът му в проучванията на общественото мнение се извиси.

Като сложи ръка на Крим, Русия направи така, че в крайна сметка да загуби Украйна.

Ако на Украйна бъде позволено да произведе избори през май, е сигурно, че ще има антимосковско мнозинство, тъй като рускоговорящите жители на Крим вече няма да гласуват, а останалият електорат вероятно ще бъде радикализиран от руската заплаха. Временното украинско правителство току-що подписа споразумение с ЕС - развитието, което Русия се мъчеше да предотврати на първо място. Въпреки внимателно нагласеното излагане на показ на проруската еуфория в Крим е напълно възможно недоволните малцинства там - по-конкретно татарите – да окажат съпротива срещу обединението с Русия.

Военен ход в Източна Украйна силно ще увеличи опасността от политически, военен и икономически ответен отговор, достатъчно силен да застраши лидерите в Кремъл. Западни военни анализатори не се съмняват, че отначало руската армия с лекота ще вземе превес над украинските сили. Съвременната история обаче показва, че когато водещите световни сили прибягнат към военна интервенция срещу вражески настроено местно население, те почти винаги претърпяват стратегическо поражение в дългосрочен план.

Лесната военна победа с конвенционални средства изглежда нещо страхотно за момента, но бива последвана от агония в дългосрочен план.

Путин, който тъгува, че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век", трябва да знае, че тази "катастрофа" бе до голяма степен ускорена от изтощителните последици от съветската война в Афганистан. Дори могъщите Съединени щати - с най-голямата икономика и най-модерната военна машина в света - не успяха да победят нито в Ирак, нито в Афганистан.

Предпазливият и действащ професионално лидер в Белия дом очевидно си е научил урока от тези неуспешни войни доста по-добре от ходещия наперено гол до кръста негов съперник от Кремъл. Разбира се, у руската (и американската) общественост се събужда старата тръпка по вида на мъжествен лидер, който е готов да прати танковете. Не след дълго обаче те скърбят заради неговата глупост.

Защо военната сила стана толкова по-малко ефективна за постигането на политически цели? Джереми Шапиро от института "Брукингс", който доскоро работеше за екипа по политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, казва, че с промените във военните и социалните технологии е станало много по-трудно за нахлуващите армии да подсигурят трайна победа.

Освен ако населението в района, в който се извършва инвазията, не е малобройно - или почти изцяло гостоприемно – е вероятно да се появи бунтовническо движение. Бунтовниците в днешно време обикновено имат оръжия като крайпътни бомби и гранатомети, които могат да нанесат големи човешки загуби и материални щети на окупиращата армия.

Сега те разполагат със социални медии и мобилни комуникации, с които доста по-лесно могат да се организират. Ако бунтовническото движение има и силни външни поддръжници – както е случаят в Афганистан, Сирия и Ирак - може да стане почти невъзможно то да бъде победено.

Руснаците имат едно "предимство", което могат да използват при опит да потушат евентуален бунт в Украйна - склонността да действат с крайна жестокост, която показаха по време на чеченските войни. Но населението на Чечения е едва малко над един милион души и територията й е вътре в границите на руската държава.

Използване на "тактики от Грозни" след евентуално нахлуване в суверенна държава с 45-милионно население на границите на ЕС ще бъде нещо съвсем различно.

По тази причина Путин може да предпочете засега да използва армията си, за да отхапва парченца от по-малки цели като Молдова. Тактиката му в Украйна може отначало да бъде ограничена до икономически натиск, с използване на лоста на руската енергия, както и до политическа дестабилизация и подкупи. Да се опита да постави своя голям западен съсед в безпомощно положение, също не е добър дългосрочен вариант за Русия. Въпреки че Путин още не започнал военна инвазия в Източна Украйна, една икономическа и политическа война може да отприщи серия от събития, които впоследствие да доведат до въоръжен конфликт.

Ако руски войски отидат в Украйна, може да очаквате отначало победоносно поведение в Москва и кършене на ръце от страна на Запада. Едно показване на мускули в Украйна обаче в крайна сметка ще отслаби много руската държава.
 

(БТА)