Източноевропейски страни клякат на Путин

За да се проумее как Владимир Путин напредва в кампанията си да преобърне европейския ред след Студената война, си струва да се погледне отвъд Източна Украйна, където Кремъл е зает да укрепва отцепническа марионетна държава. В крайна сметка, както президентът Барак Обама обича да посочва, Украйна не е член на НАТО, която разшири западната сигурност и демократично управление до още една дузина страни, доминирани в миналото от съветската диктатура, пише Джаксън Дийл във в. "Вашингтон пост".

Та нека погледнем Унгария, член на НАТО, чийто премиер неотдавна заяви, че Путинова Русия е политически модел, от който да се взима пример.

Или друг член на НАТО - Словакия, чийто ляв премиер оприличи възможното разполагане на натовски войски в страната му със съветското нашествие от 1968 г.

Или членът на НАТО Чехия, чийто министър на отбраната направи подобно сравнение и чието правителство заедно със Словакия и Унгария се бори против санкциите на ЕС срещу Русия.

Или Сърбия, член на програмата на НАТО "Партньорство за мир", която покани Путин да посети Белград този месец за военен парад по случай 70-годишнината от "освобождаването" на града от Червената армия.

Да видим и Полша, която доскоро оглавяваше усилията в НАТО и ЕС в подкрепа на затрудненото прозападно правителство на Украйна и наказване на агресията на Путин. Този месец новата й министър-председателка Ева Копач нареди на новия си външен министър спешно да преразгледа политиката си. Както съобщи в. "Уолстрийт джърнъл", тя каза в парламента, че се безпокои от "изолация на Полша" в рамките на Европа, която би настъпила от поставянето на "нереалистични цели" в Украйна.

Обама изразява задоволство, че е повел "единен отговор" на Запада, който според него е изолирал Путин. В действителност голяма част от натовския алианс дискретно започна да се накланя към Москва. Тези правителства постъпват така отчасти по икономически причини: тъй като са зависими от Русия за енергоизточници, както и за пазар за износа си, те се боят от последствията на ескалиращи санкции.

Някои от тях обаче изглежда правят залози по отношение на сигурността и идеологията. Те преценяват, че не си струва да се проверява дали заплахата на Путин да нахлуе в страни от бившия съветски блок наистина е била шега или дали водена от Обама НАТО наистина ще им се притече на помощ. Иначе защо да се обявява предварително, както направи чешкият премиер Бохуслав Соботка, че страната му не иска войските, които НАТО изпрати в Полша и балтийските страни като възпиращо действие към Русия?

Соботка бе "надцакан" от словашкия премиер Роберт Фицо, бивш комунист, който последва нежеланието си за натовски войски с отхвърляне на призива на Обама да се отделят повече разходи за отбрана и определяне на санкциите срещу Русия като "самоубийствени и безсмислени". Угодничеството на Фицо на свой ред изглеждаше слабо в сравнение с произнесеното в края на юли слово на унгарския премиер Виктор Орбан, който описа Русия като образец за това как "трябва да изоставим либералните методи и принципи за организиране на обществото, защото либералните ценности (в САЩ) днес включват корупция, секс и насилие".

Ако това е "единен отговор", той изглежда дирижиран повече от Путин, отколкото от Обама. "Някои централноевропейски политици действат или към снишаване под радара - не се обаждай, за да не превърнеш страната си в мишена на гнева на Путин – или към подмазване на Путин и да са в по-изгодна позиция от други съюзници, когато водите станат още по-бурни", заяви Деймън Уилсън, изпълнителен вицепрезидент на Атлантическия съвет.

"Въпросът за мнозина политици ще е как да оцелеят, когато руснаците се завърнат, по-зли от всякога. А американците са далеч и са на разположение само за истински спешни обаждания", каза той.

Забележително е, че тази колебливост в Източна Европа настъпва само едно десетилетие след голямото разширяване на НАТО от 2004 г. и 12 години след като Полша и Чехия благодарно и въодушевено подкрепиха нахлуването на САЩ в Ирак.

Какво се случи? Както каза Робърт Коулсън от радио "Свободна Европа", един възможен отговор може да бъде намерен в "отвореното писмо", което политически лидери и интелектуалци от тези страни изпратиха на Обама през юли 2009 г., когато в първата му година като президент той задейства "рестарта" на отношенията си с режима на Путин.

"Мнозина американски официални лица сега заключиха, че регионът ни е оправен веднъж завинаги. Този възглед е прибързан", предупредиха те в писмото.

Обама, продължава писмото, прави грешка с поставянето на отношенията с Централна и Източна Европа на заден план. Елитите, които се издигат в постсъветските държави, "може да не споделят идеализма или да поддържат същите отношения със САЩ като поколението, което оглави демократичния преход". Освен това Русия далеч не е подходящ партньор, а "се завръща като ревизионистка сила, преследваща дневен ред от 19-и век с тактика и методи от 21-и век".

Обама и сътрудниците му енергично отхвърлиха тези предупреждения и гневно заявиха на авторите на отвореното писмо, че страдат от "русофобия". Пет години по-късно Обама повтаря тяхната диагноза на Путин като свое откровение. Може би обаче е твърде късно: "русофобите" в разширената НАТО бяха заменени в не една и две столици от Путино-успокоители.
 

/БТА/