Да си в капана на тяло от другия пол

Иран е една от малкото страни, в които хомосексуалността се наказва със смърт, пише БиБиСи. Духовниците обаче приемат идеята, че човек може да бъде в капана на тяло от погрешния пол. Така че хомосексуалистите могат да сменят пола си по хирургичен път, като същевременно дори не напускат Иран.

Израснала в Иран, Доня редовно бръсне косата си и носи шапки вместо забрадки. Тя е посетила и лекар, за да й помогне да спре цикъла й. „Бях толкова млада и наистина не разбирах себе си“, казва тя. „Мислех си, че ако спра цикъла си, ще съм по-мъжествена“, допълва още тя.

Често когато полицаите й искали паспорта, забелязвали, че е момиче, и й казвали да си смени пола. Така това става нейна амбиция. „Бях под такъв натиск, че исках час по-скоро да си сменя пола“, спомня си тя.

Доня се подлага на хормонално лечение вече 7 години. Гласът й става по-дълбок, появява се и окосмяване по лицето й. Когато лекарите й предложили операция за смяна на пола, тя говорила с приятели, минали по този път. Те й обяснили, че ще има много проблеми. Така Доня се замислила доколко това й е нужно.

„Не съм имала лесен достъп до интернет – много от сайтовете са блокирани. Затова започнах да търся информация чрез приятели в Швеция и Норвегия“, казва тя. “Трябваше да се опозная по-добре...приех, че съм лесбийка и бях щастлива от това“.

Но животът в Иран като открит гей или лесбийка е невъзможен. Доня, днес на 33 г., избягала в Турция заедно със сина си, който се родил след кратък брак, а след това и в Канада, където получава убежище.

В Иран няма официална политика полът на хомосексуалистите да бъде сменян, но натискът е огромен. През 80-те години основателят на ислямската република Аятолах Хомейни издава фетва, позволяваща хирургическата смяна на пола. Това се случило, след като той се срещнал с жена, която му обяснила, че е мъж, а духът й е заклещен в тяло на жена.

Шабнам е психолог в държавна клиника в Иран. Тя потвърждава, че хомосексуалистите в Иран са тласкани към операции за смяна на пола. На лекарите е казвано да убеждават пациентите си, че те са болни и имат нужда от лечение. След това ги насочват към духовници, които казват на пациентите да укрепят вярата си чрез всекидневно четене на молитви. По думите на Шабнам властите не правят разлика между сексуалност и идентичност.

В много държави при смяна на пола се предвиждат психотерапия, хормонална терапия, които може да продължат с години. Но това невинаги се случва в Иран.

„Те показват колко лесно може да бъде“, обяснява Шабнам. „Обещават ви да ви дадат правни документи дори преди самата операция, както и разрешението да ходите по улиците, като сте облечени по какъвто начин желаете. Дори ви дават заем, за да платите с него операцията“, допълва тя.

Поддръжниците на политиката на правителството твърдят, че на транссексуалните в Иран им се дават повече права, отколкото дават в други държави, за да могат да водят пълноценен живот. Но проблемът е, че тези операции се предлагат не на транссексуални, а на хомосексуалисти, което показва, че разлика между двете не се прави.

„Мисля, че се случва нарушение на човешките права“, твърди Шабнам. „Това, което ме натъжава, е, че организациите, които се очаква да имат хуманитарна и терапевтична цел, взимат страната на правителството, а не на хората“, обяснява още тя.

Психолозите предлагат и смяна на пола на Сохейл, гей на 21 години от Иран. За операция се застъпили и родителите на момчето.

„Баща ми и двама близки дойдоха при мен в Техеран“, казва той. „Казаха ми или да си направя операция за смяна на пола, или ще ме убият, за да не живея в това семейство“, разказва Сохейл. Семейството му го прибира в пристанищния град Бандар Абас и го наблюдава. Насрочена е и операция, но в деня преди нея момчето успява да избяга с помощта на приятели. Те му купили самолетен билет за Турция. „Ако бях отишъл в полицията и бях казал, че съм хомосексуалист, животът ми щеше да е в по-голяма опасност, отколкото беше при семейството ми“, твърди той.

Не съществува надеждна информация за броя на операциите по смяна на пола, извършени в Иран.

Кабаронлайн, проправителствена информационна агенция, съобщава, че през 2010 г. операциите са били 360, а през 2006 г. са били 170. Но ирански лекар заявил за БиБиСи, че само той прави годишно около 200 такива операции.

Много като Доня и Сохейл напуснали държавата. Обикновено те отиват в Турция, защото там иранците не се нуждаят от виза. Оттам те често подават документи за убежище в Европа или Северна Америка. Докато чакат за убежище, най-често се сблъскват с предразсъдъците и дискриминацията в турските провинциални градове.

Аршам Парси, заминал за Турция с влак през 2005 г., разказва, че докато живеел в турския град Кайсери, често е бил бит, а след това му е отказвано болнично лечение, защото е гей. По-късно заминава за Канада, където създава група за подкрепа. Помогнал е на над 1000 иранци да напуснат Иран. Някои от тях са отказали операция, а други въпреки лечението се сблъскват с предразсъдъците. Парси е изчислил, че 45% от претърпелите операция не са транссексуални, а са просто хомосексуалисти.

Мари, 37 г., днес живее в Кайсери, след като напуснала Иран. Израснала е като момче с името Иман, но била объркана от ирански лекар, който й казал, че е жена на 98%. „Докторът ми каза, че с операцията могат да се променят оставащите 2%“. Започнал хормонална терапия – пораснали гърди, окосмяването й се разредило. „Това ме накара да се чувствам добре, чувствах се красива“, спомня си тя.

Въпреки това операцията й дава усещането, че е физически повредена. Имала брак с мъж, но бързо приключил. С него си отишли и надеждите, че животът ще бъде по-добър. Преди операцията всички казвали, че изглежда като момиче. А днес всички казват, че тази жена прилича на мъж. „Операцията не намали проблемите ми, напротив – те се увеличиха“, твърди тя.

„Уморена съм от целия си живот, уморена съм от всичко“, казва през сълзи Мари.