Спирането на огъня в Украйна не проработи

Обстрелът на Мариупол, град на фронтовата линия на войната в Източна Украйна, започна наново в края на октомври, точно когато страната избра нов парламент. И оттогава не е спирала, пише Саймън Шустър от сп. "Тайм".

"Ден и нощ обстрелват от две посоки", каза Васил Арбузов, съветник на местните власти в Мариупол. Той визира проруските бунтовници, които приближиха града от изток. "Така че, да, повечето хора очакват и се готвят за нахлуване всеки момент, всяка минута".

Ако някои от местните все още са вярвали в спирането на огъня в конфликта - така наречения Мински протокол от 5 септември - то през изминалата седмица те са били принудени да се разделят с илюзиите си. Както украинските сили, така и проруските сепаратисти привеждаха в готовност силите и оръжията си за поредния етап от порочния кръг на боевете. Освен това бе нарушено постигнатото примирие в тази война, в която от април загинаха около 4000 души.

"Ще продължим интензивно да укрепваме отбранителната си способност", каза президентът Петро Порошенко в телевизионно обръщение в понеделник, наричайки бунтовническите лидери "бандити, терористи и интервенти". На следващия ден той обяви на заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана, че са създадени няколко нови военни подразделения за подпомагане отбраната на Мариупол, както и на два други града близо до военната зона. Силите в Мариупол, заяви той, изградиха три укрепителни линии в града и получиха "съвременно нападателно и разузнавателно снаряжение" от украинската армия.

Но никак не е ясно дали това ще е достатъчно за отбраната на близо половинмилионния град, който е стратегическо пристанище и промишлен център на брега на Азовско море. Защитниците му едва успяха да отблъснат последната атака през август, когато в НАТО забелязаха навлизане на хиляди редовни руски войници през границата в очевиден опит за превземане на цялата северна брегова линия. Те успяха да установят контрол над крайбрежния град Новоазовск, осигурявайки достъп до море на отцепническите бунтовнически анклави в Източна Украйна, но бяха спрени в покрайнините на Мариупол.

"Едвам удържахме", каза Сергий Тарута, тогавашният губернатор на областта, в която влиза и родният му град Мариупол. Този инженер и бивш минен магнат разказа пред "Тайм" през септември как успял да измоли от металургичните комбинати в града огромни стоманени плочи, които след това заедно с група бойци от паравоенни формирования превърнали в система от бункери в покрайнините на града. Руските сили, каза той, "опитваха чрез засилен обстрел да си отворят коридор, но бункерите издържаха".

Тарута си спомни, че когато руските сили наближили, украинските бойци изскачали от стоманените кутии и стреляли по настъпващите руски колони с ръчни противотанкови гранатомети. По думите му това продължило няколко дни, докато накрая щурмът не секнал. Оттогава проруските милиции се готвят за нов.

Генералът от военновъздушните сили на САЩ и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа, Филип Брийдлав, каза в понеделник, че руско-украинската граница е станала напълно безконтролна, което позволява руски сили и въоръжение да преминават свободно на бунтовническа земя, заедно с подкрепления. От август Русия изпрати в бунтовническите крепости шест внушителни конвоя със стотици камиони, за които Москва твърди, че са с хуманитарна помощ. Нито един от тях обаче не е проверяван от украинските власти, които загубиха контрол над пътищата към бунтовническите територии откъм Русия, и поради тази причина правителството в Киев подозира, че може да са били натоварени с тежко въоръжение.

Но не потокът от доставки от Русия доведе до подкопаването на примирието. Направи го решението на бунтовниците в неделя да произведат избори в отцепилите се райони по границата с Русия.

Прокламирани като белег за държавната им независимост, вотовете имаха за цел да легитимират бунтовническото ръководство чрез титли като "президент" и "министър" в контролираните от тях региони. В деня след обявяването на резултатите Порошенко ги нарече "псевдоизбори" и обеща никога да не признае "самокоронясалите" се мъже. "Ако искат, да се нарекат и крале или императори", заяви украинският президент в телевизионното си обръщение. "Но за каквито и да се провъзгласяват, те ще си останат окупатори, бандити и участници в незаконни въоръжени формирования".

В отговор на бунтовническите избори той разпореди на парламента да отмени основната отстъпка, която бе направил през септември за осигуряване на примирието - така наречения закон за специалния статут. Замисълът му бе да предостави широка автономия на спорните Донецка и Луганска област, където бунтовниците създадоха малки протекторати на Москва. Тази отстъпка на украинците бе достатъчна за намаляването на боевете през изминалите два месеца. Порошенко обаче сега иска отмяна на този закон. Вместо това нов правен акт трябва да очертае ясни граници на сепаратистките региони и да ги лиши от всякаква подкрепа от централното правителство в Киев. "Така тези райони ще отговарят за самофинансирането си", посочи Порошенко. "Всеки ще бъде съден по делата си".

Ако това е опит бунтовниците да бъдат принудени да се предадат, той най-вероятно ще се окаже неуспешен. Русия показа, че е готова да ги подкрепя с евтино гориво и други припаси, стига да продължават бунта срещу правителството в Киев. В момент, когато мирното споразумение се разпада, те ще бъдат изкушени да разширят териториите под свой контрол, принуждавайки по този начин Порошенко да отстъпи още и още земи на бунтовниците при нов кръг преговори, когато и да е той.

Олег Царьов, който получи титлата "председател" на сепаратисткия парламент след изборите в края на миналата седмица, вече загатна, че се готви подобна офанзива. В имейл изявление до "Тайм" от сряда той посочи, че проруският бунт е започнал преди шест месеца с кървавите сблъсъци между протестиращи по улиците на останалата под украински контрол Одеса. "Уверен съм, че трябва да затворим кръга", посочи Царьов в позицията си. "Гражданската война започна в Одеса и трябва да свърши в Одеса".

Ако погледнем картата на Украйна, не остава никакво съмнение какви са намеренията му. За да щурмуват Одеса, на проруските сили ще им е необходимо да превземат не само Мариупол, но и цяла Южна Украйна. По този начин Русия ще може да си осигури сухопътна връзка с Крим, в който тя нахлу и който анексира в зората на конфликта през март. През цялото време това е и голямото изкушение за военните ястреби в Москва.

Но в телефонен разговор в сряда Царьов опита да отслаби заплахата си. "Не подготвяме настъпление срещу Одеса", каза той пред "Тайм". По думите му вместо това те ще продължат да полагат основите на държавността в земите си. "Но ако украинците ни нападнат, те трябва да знаят, че ние няма само да се защитаваме. Ще минем в контраатака". И ако руската армия отново им дойде на помощ, това може да означава сравнително бързо падане на Мариупол, но не и без много трупове и от двете страни.

(БТА)