И при Обама Америка все още е расово разделена

Това сякаш каза много за президентството на Барак Обама - докато стоеше пред подиум в Белия дом, призовавайки към спокойствие и говорейки с непринуден тон за "огромния напредък" в расовите отношения в Америка през последните десетилетия, по улиците на Фъргюсън, щата Мисури, летяха тухли и бутилки, пише Питър Фостър в "Дейли телеграф".

"Той не е в състояние да проумее това!", викаше един млад протестиращ, имайки предвид, че кенийската наследствена връзка винаги поставя първия чернокож президент на САЩ върху несигурната "средна територия" във винаги експлозивния расов дебат в Америка. "Президентът дори не е един от нас. Бих му казал това в лицето".

И така Обама е подложен на огън от две страни. Консерваторите се подиграват на неговата очевидна неефикасност и на опита му да разиграва расовата карта, а пък техните опоненти в един глас го обвиняват, че не прави достатъчно. Президентът е твърде черен за някои бели и недостатъчно черен за някои афроамериканци.

Вярно е обаче и това, че расовата и социалната среда, в която Обама е израснал - преди да стане вицепрезидент, Джо Байдън го охарактеризира като красноречив, интелигентен и некорумпиран - беше основният коз в усилията му за по-голям напредък в Америка по расовите въпроси.

В понеделник вечерта той продължи да се придържа към своите аргументи, като умело боравеше с тях. Вместо сърдито осъждане (на случващото се), той отново се обърна към аргумента, използван за първи път от него през 2008 г., когато произнесе речта си "За по-перфектен съюз", в която изложи вижданията си за следрасова Америка. Говорейки за постигнатия огромен прогрес, той каза: "Вече съм виждал това в живота си. И мисля, че да се отрича този напредък, означава да се отрича способността на Америка да се променя."

Обама никога не се е опитвал да пренебрегне факта, че Америка остава дълбоко разединена по расовия въпрос. Но въпреки натиска от двете страни той демонстрира решимост да се стреми към един свят, в който този проблем няма да съществува.

Мнозина от онези, които гласуваха за него през 2008 г., опиянени от надежди и от перспективите за промяна, са дълбоко разочаровани от подобно хладнокръвие на фона на събитията във Фъргюсън - особено при поредния явно фрапантен случай на "неуставно" полицейско поведение по линията "бял-чернокож". Те го обвиняват в наивност, изтъквайки, че както и в много други области, вярата на Обама в собствената му способност да осъществи промяна просто не се връзва с реалните факти в живота.

Неотдавнашните анкети отразяват разочарованието, че Обама се е оказал неспособен да направи повече по расовия въпрос. Както и с други негови обещания - да спре повишаването на нивото на океаните и да донесе мир в Близкия изток, тези очаквания винаги се оказваха нереалистични.

Афроамериканците продължават да бъдат третирани различно в САЩ - в училища, в затвори и по улиците, където попадат много по-често на мушката на полицията. Нейната готовност да стреля се опира на една законодателна рамка, която почти не се е променила от далечното минало. 14 на сто от чернокожите са наркомани, но 37 на сто от тях попадат зад решетките за това прегрешение. А и според Американската комисия по присъдите те получават присъди, които са с 10 на сто по-дълги от тези на белите за същото престъпление.

Извън либералните градски зони в Америка расовите предразсъдъци си остават нещо твърде обичайно - понякога съвсем открито и съзнателно, понякога проявявани като че ли неволно, но въпреки това съвсем ясно. През последните три години непрекъснато ми бе изтъквано в белите предградия на Мичиган как "мързеливите чернокожи" са унищожили Детройт; възрастна жена с внуци в Мериленд каза на политическа проява за събиране на средства, че "латиносите се размножават твърде бързо и ние не можем да ги стигнем"; а група бели фермери на житните полета в Уайоминг ми съобщиха, че "никой не вярва", че американците са избрали Обама честно и по правилата.

Имаше дори твърдения, че избирането на президента всъщност е задълбочило расовото разделение. Няколко проучвания констатират, че броят на т.нар. хейтърски групи рязко се е увеличил между 2008 и 2012 г.

Обама знае всичко това. Неговата стратегия обаче е да не се конфронтира, а да се издигне над нещата, съзнателно избягвайки подстрекателската реторика на лидерите от предишното поколение борци за граждански права - като Ал Шарптъновците и Джеси Джексъновците от днешно време - за да се опита да развърже това, което той нарича "заплетения расов възел".

Парадоксът на неговото положение на първи чернокож президент на Америка е, че като сдържа емоциите си и само изразява полугласни симпатии към легитимните тежнения на протестиращите във Фъргюсън, Обама рискува да бъде обвинен, че неволно заплита още повече възела, който се зарече да развърже. Ако сложим нещата на кантар обаче, президентът със сигурност е прав да мисли, че за него ще бъде гигантска крачка назад да поеме различен курс, като разпалва старите предразсъдъци, които явно са по-дълбоко вкоренени, отколкото мнозина американци са склонни да признаят.
 

/БТА/