Кой е виновен за днешните проблеми на Европа

На 1 декември пристъпи към изпълнение на своите задължения новият председател на Европейския съвет Доналд Туск. С това приключи процесът на формирането на новите висши органи на Европейския съюз.

Преди да предаде пълномощията си, бившият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой открито посочи заплахата от разпадане на Европейския съюз, пише Юрий Городненко от РИА Новости.

И сякаш за да потвърдят неговите думи, прозвучаха две изявления - едното от Лондон, другото от Париж. Британският премиер Дейвид Камерън обеща да започне кампания за отказ от по-нататъшно членство на кралството в ЕС, ако Брюксел не се вслуша в искането за по-строга миграционна политика.

Лидерът на "Националния фронт" Марин Льо Пен смята да организира плебисцит за излизане на Франция от Евросъюза след президентските избори през 2017 г. Шансовете й да оглави страната са големи. По данни на френския изследователски център "Ифоп" от миналия до тазгодишния октомври рейтингът на Льо Пен е нараснал от 19 на 30 процента и продължава да се покачва.

Действията на Лондон се възприемат в Европа като шантаж. А изявленията от Париж за евентуално напускане на Франция се разглеждат като реална заплаха. Престане ли Франция да бъде част от ЕС, рухва цялата идея за Европейски съюз, изградена върху тезата за романско-германско единство.

Изправени пред такава заплаха, лидерите на Евросъюза изглежда би трябвало да насочат всички усилия към укрепване на интеграцията. На думи те наистина следват подобен курс. Сред основните аргументи Ван Ромпой да бъде назначен за "президент на ЕС" навремето се изтъкваше, че той ще повиши ролята на наднационалните органи. Същото се твърдеше за Барозу.

Вместо това обаче и главата на Европейския съвет, и шефът на Европейската комисия изпадаха в апатия, щом се налагаше да действат решително, за да спрат задълбочаващите се раздори в ЕС.

Като опитни политици те нямаше как да не виждат, че социално-икономическите проблеми тласкат Европейския съюз в безизходица, а идеята за системни реформи се дави в порой от приказки. Нямаше как да не схващат, че безпрецедентната безработица подготвя база за социални протести в бъдеще. Нямаше как да не усещат, че цяла група членки на ЕС се дразни от диктата на Берлин, нажежил още повече ситуацията в Европа.

Екипът на Ван Ромпой и Барозу обаче не стори абсолютно нищо, за да изглади тези противоречия. Сякаш мисията им бе не да спасят Европейския съюз, а да го подготвят за тържествено погребение.

Конфронтацията с Русия доубива днес европейската икономика, отслабена от кризата през 2008 г., така че изявленията на Ван Ромпой изглеждат като опит да си измие ръцете. Той сякаш бърза да се отърси от историческата отговорност за пропуските и за подготвените от екипа му предпоставки за разпадане на ЕС.

Ами новият глава на ЕС Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, новите еврокомисари? Готови ли са те да спасят Европа?

За целта новите ръководители би трябвало, още преди да встъпят в длъжност, да огласят програма за реформи, да й осигурят пропаганда, да преговарят за осъществяването й с ръководствата на страните от ЕС. Точно както правят отговорните лидери, щом разберат, че идва катастрофа.

Вместо това те денонощно говорят за Русия.

След първото заседание на Еврокомисията в новия й състав Жан-Клод Юнкер вместо програма за преобразования тържествено оповести пред журналисти, че екипът му запазва санкциите срещу Москва. В унисон с него заместникът на Юнкер Франс Тимерманс осъди яростно "руската агресия".

Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, вместо да търси нови пазари за европейските износители, подготвя "обща, координирана реакция на ЕС и НАТО, насочена към Русия". И нарича Москва "най-големия проблем за близките 5 години".

Подобни фрази чуваме и от Доналд Туск: "За Путин и днешна Русия ЕС представлява проблем. И трябва да проумеем, че Русия за нас не е стратегически партньор. Русия за нас е стратегически проблем".

Русия, Русия, Русия - само тя създава грижи на лидерите на Евросъюза.

Русия и рускоезичните са виновни за всичките ви днешни и бъдещи несгоди, нашепват им американски съветници. Социологът Франсис Фукуяма и политологът Збигнев Бжежински упорито заявяват, че Москва "минава отвъд границите си", "руши ЕС отвътре".

Но щом се задава криза, а някой тръгва да търси виновници (и то външни) - не чакай спасение. В тази ситуация новите водачи на Европа демонстрират смайващо безразличие. Вместо да спасяват потъващия кораб, те - дружно хванати за ръце, се канят да поемат към дъното. А за самоутеха посочват виновника отсега.

Естествено това не са те самите, не е безволието им, неспособността да вземат отговорни решения. Това е Русия.

Да изчезнеш по нейна (макар въображаема) вина все пак е по-престижно, отколкото заради собствената си глупост.
 

/БТА/